Сидни Шелдън: Отвъд полунощ

Изпълни я непреодолима тъга, сякаш беше изгубила нещо ценно. Знаеше, че трябва да си го спомни, иначе ще умре. Помъчи се да се съсредоточи, но преди да го види, се чу внезапен гърмеж и хиляди ножове болезнено разкъсаха плътта й, а разсъдъкът й изкрещя: „Не! Не още! Нека видя лицето на баща си!“

Ала мракът го погълна завинаги.

Мъжът и жената вървяха през гробищата, сенките на високите стройни кипариси край пътеката се мяркаха по лицата им. Крачеха бавно в трептящата мараня на пладнешкото слънце.

Сестра Тереза каза:

— Бих искала отново да повторя колко сме благодарни за вашата щедрост. Не знам какво щяхме да правим без вас.

Константин Демирис махна с ръка в знак на протест.

— Това е нищо, сестро.

Но сестра Тереза знаеше, че без този спасител манастирът щеше да бъде затворен още преди години. И това, че сега можеха да му се отплатят с нещичко, положително беше победоносен знак от Бога. Тя отново благодари на Свети Дионисий, че е помогнал сестрите да спасят американката, приятелка на Демирис, от водите на езерото в ужасната нощ на бурята. Наистина с разсъдъка й се беше случило нещо и тя беше като дете, но те щяха да се грижат за нея. Демирис беше помолил сестра Тереза да държи жената зад тези стени — скрита и защитена от външния свят — до края на живота й. Беше толкова добър и мил.

Бяха стигнали края на гробищата. Пътеката слизаше надолу към носа, където стоеше жената, загледана в спокойното изумрудено езеро.

— Ето я — рече сестра Тереза. — Сега ще ви оставя.

Демирис изпрати с поглед сестра Тереза, която се отправи обратно към манастира, после се спусна надолу по пътеката към жената.

— Добър ден — внимателно рече той.

Тя се обърна бавно и го погледна. Очите й бяха мъртви и безучастни, по лицето й нямаше признак, че го познава.

— Донесох ви нещо — каза Демирис.

Извади кутийка и й я подаде. Жената се взираше в нея като малко дете.

— Хайде, вземете я.

Тя бавно посегна и взе кутийката. Отвори я — вътре върху памук лежеше изящно изработена миниатюрна птичка от злато, с очи от рубини, разперила криле за полет. Демирис гледаше как жената дете вади птичката от кутията и я вдига нагоре. Яркото слънце се отрази в златото и рубините и във въздуха пробляснаха малки дъги. Тя я въртеше на всички страни и разглеждаше танцуващите около нея светлинки.

— Повече няма да ви видя — рече Демирис. — Но е излишно да се безпокоите. Вече никой няма да ви причини нищо лошо. Лошите хора са мъртви.

Докато говореше, лицето й беше обърнато към него и за миг му се стори, че в очите й съзира проблясък на разум, израз на радост, ала след малко изчезна всичко — остана само празният, безсмислен поглед. Може би беше илюзия, оптическа измама от слънчевата светлина, отразила блясъка на златната птичка в очите й.

Демирис мислеше за това, докато бавно се качваше по хълма и излизаше през голямата каменна порта, пред която го чакаше лимузината, за да го откара в Атина.

Чикаго

Лондон

Париж

Атина

Янина

Лос Анджелис

© 1973 Сидни Шелдън

© 1992 Дафина Китанова, превод от английски

Sidney Sheldon

The Other Side of Midnight, 1973

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008

Издание:

ИК „Бард“, София, 1999

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“, 1999

ISBN 954–585–008–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10181]

Последна редакция: 2009-01-06 21:32:30