Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— И кога беше това?

— Първия ден от месец август. В деня на мелтеми.

— Сигурен ли сте, че е същата жена?

— Как бих могъл да я забравя? Тя ми даде двеста драхми бакшиш!

Започваше четвъртата седмица от процеса. Всички бяха единодушни, че не са виждали по-добре защита от тази на Наполеон Котас. Но въпреки това примката на обвинението се затягаше все повече.

Петрос Демонидес рисуваше картината на двама влюбени, готови на всичко, за да бъдат заедно и да се оженят, а на пътя им стои единствено Катерин Дъглас. Бавно, ден след ден, Демонидес доразвиваше с подробности плана за убийството й.

Фредерик Ставрос — адвокатът на Лари Дъглас, с радост се бе отказал от правата си и разчиташе изцяло на Наполеон Котас. Но сега дори той започваше да чувства, че трябва да се случи чудо, за да бъдат оправдани. Втренчено гледаше свободното място в претъпканата зала и се питаше дали Константин Демирис наистина ще се появи. Ако осъдеха Ноел Паж, гръцкият магнат вероятно нямаше да дойде, защото така щеше да се признае за победен. Но, от друга страна, ако знаеше, че тя ще бъде оправдана, сигурно би се появил. Празното място се превръщаше в символ на това, в каква посока ще се развие процесът.

Мястото оставаше празно.

Бомбата избухна един петък следобед.

— Моля, вашето име?

— Доктор Казомидес.

— Някога срещали ли сте се с господин и госпожа Дъглас, докторе?

— Да, и с двамата.

— По какъв повод?

— Извикаха ме в пещерите на Перама. Една жена се изгубила и когато спасителната група я открила, била в шок.

— Имаше ли физически наранявания?

— Да. Многобройни контузии. Дланите, ръцете и бузите й бяха изподрани от скалите. Беше падала и бе ударила главата си. Предположих, че има мозъчно сътресение. Незабавно й бих морфин за болките и разпоредих да я откарат в местната болница.

— И закараха ли я там?

— Не.

— Бихте ли обяснили пред съда защо?

— По настояване на съпруга й беше откарана в бунгалото им в хотел „Палас“.

— Това не ви ли се стори странно, докторе?

— Той обясни, че иска сам да се грижи за нея.

— И така госпожа Дъглас е била отведена в хотела. Придружихте ли я дотам?

— Да, настоявах да бъда до нея, когато дойде на себе си.

— И бяхте там?

— Да.

— Госпожа Дъглас каза ли ви нещо?

— Да.

— Бихте ли го повторили пред съда?

— Каза ми, че съпругът й се е опитал да я убие.

Цели пет минути не стихваше врявата, чак когато председателят заплаши, че ще опразни залата, настъпи тишина. Наполеон Котас беше отишъл до скамейката на подсъдимите и обсъждаше бързо нещо с Ноел Паж. За пръв път тя изглеждаше разтревожена. Демонидес продължаваше разпита на свидетеля.

— Докторе, в своите показания вие посочвате, че госпожа Дъглас е била в шок. Смятате ли от професионална гледна точка, че е била в нормално състояние, когато Ви е казала, че мъжът й иска да я убие?

— Да. В пещерата вече й бях дал успокоително и състоянието й беше относително добро. Но когато й казах, че пак ще й дам успокоително, тя стана изключително неспокойна и ме замоли да не го правя.

Председателят на съда се наведе и попита:

— Защо? Обясни ли ви защо?

— Да. Каза, че мъжът й ще я убие, докато спи.

Председателят замислено се облегна на стола и рече на Демонидес:

— Продължавайте.

— Доктор Казомидес, всъщност дадохте ли втори път успокоително на госпожа Дъглас?

— Да.

— Докато тя лежеше будна в бунгалото?

— Да.

— По какъв начин?

— Под формата на инжекция в хълбока.

— И когато си тръгнахте, тя спеше?

— Да.

— Има ли вероятност госпожа Дъглас да се е събудила по някое време в следващите часове, да е станала без чужда помощ, да се е облякла и да е излязла?

— В нейното състояние? Не. Изключено. Беше поела силни успокоителни.

— Това е всичко, благодаря, докторе.

Съдебните заседатели гледаха Ноел Паж и Лари Дъглас студено и враждебно. Дори случайно попаднал в залата човек би разбрал каква насока взима делото.

Очите на Бил Фрейзър блестяха от задоволство. След свидетелските показания на доктор Казомидес не оставаше и най-малкото съмнение, че Катерин е била убита от Лари Дъглас и Ноел Паж. Наполеон Котас не би могъл да заличи от съзнанието на съдебните заседатели образа на една ужасена жена, замаяна от успокоителните, беззащитна и молеща да не бъде оставяна в ръцете на убиеца.

Фредерик Ставрос беше в паника. С радост бе отстъпил главната роля на Котас и следваше указанията му със сляпа доверчивост, уверен, че адвокатът ще успее да получи оправдателна присъда за клиентката си, а следователно и за неговия клиент. Сега той се чувстваше измамен. Всичко се рушеше. Показанията на лекаря бяха нанесли непоправима вреда — и като доказателствено, и като емоционално въздействие. Ставрос огледа залата. С изключение на тайнственото свободно място тя беше препълнена. Присъстваха журналисти от цял свят, които очакваха развоя на събитията.