Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Това е приемливо за мен.

Котас я погледна — в очите му се четяха тъга и задоволство. Ноел разбираше и това. Той беше влюбен в нея, а трябваше да използва цялото си умение, за да я спаси за друг мъж. Ноел съзнателно насърчаваше Котас да се влюби в нея, защото имаше нужда от него, трябваше да бъде сигурна, че той не ще се спре пред нищо, за да я спаси. И всичко се беше уредило.

— Това е прекрасно — дърдореше Ставрос. — Направо прекрасно!

Всъщност смяташе, че е чудо, почти като оправдателна присъда. Наистина Наполеон Котас щеше да намаже най-много, но и за Ставрос щеше да остане нещичко. Отсега нататък щеше да има достатъчно клиенти, а всеки път, когато разправяше за процеса, ролята му щеше да става все по-голяма.

— Струва ми се, че споразумението е добро — каза Лари. — Само дето не сме виновни. Не сме убили Катерин.

Фредерик Ставрос се нахвърли върху него.

— Кой го е грижа, по дяволите, дали сте виновни или не? — развилия се той. — Подаряваме ви живота!

Хвърли бърз поглед към Котас, за да види как реагира на това „ние“, но адвокатът слушаше сдържано и безпристрастно.

— Искам да разберете — обърна се Котас към Ставрос, — че аз само съветвам своята клиентка. Вашият клиент може да вземе друго решение.

— А какво би станало, ако не приемем това споразумение? — попита Лари.

— Съдиите ще… — започна Фредерик Ставрос.

— Искам той да ми каже — рязко го прекъсна Лари и се обърна към Котас.

— При един процес, господин Дъглас, най-важното не е вината или невинността, а впечатлението за вина или невинност — отвърна Котас.

— Не съществува абсолютна истина, съществува само тълкуване на истината. В случая е без значение дали сте невинен или убиец, съдиите имат впечатлението, че сте виновен. Именно затова щяха да ви осъдят и в крайна сметка щяхте да бъдете мъртъв.

Лари дълго го гледа, после кимна.

— Добре. Да свършваме.

След петнадесет минути двамата подсъдими стояха — пред съда. Председателят седеше по средата, съдебните заседатели бяха от двете му страни. Наполеон Котас стоеше до Ноел Паж, Фредерик Ставрос — до Лари Дъглас. Залата бе стаила дъх от напрежение. Мълниеносно се бе разпространил слухът, че се очаква драматичен развой на събитията. Но това, което последва, не бе очаквано от абсолютно никого. Тържествено и педантично, сякаш изобщо не беше уреждал тайно споразумение с тримата юристи, Наполеон Котас изрече:

— Господин председател, уважаеми съдебни заседатели, моята клиентка желае да се признае за виновна.

Председателят на съда се облегна и зяпна изненадано Котас, сякаш чуваше това за пръв път.

„Вживява се напълно — помисли си Ноел. — Иска да си заслужи парите или онова, с което го е купил Демирис.“

Съвсем слисан, председателят се наведе и се посъветва шепнешком със съдиите. Те кимнаха, той погледна надолу към Ноел и попита:

— Желаете ли да се признаете за виновна?

Ноел кимна и твърдо отвърна:

— Да, желая.

Фредерик Ставрос заговори бързо, сякаш се страхуваше, че някой може да се включи в процедурата.

— И моят клиент желае да се признае за виновен.

Председателят се обърна към Лари.

— Желаете ли да се признаете за виновен?

Лари погледна Котас, после кимна.

— Да.

Председателят изучаваше подсъдимите, лицето му беше сериозно.

— Вашите адвокати предупредиха ли ви, че според гръцкия закон наказанието за предумишлено убийство е екзекуция?

— Да. — Гласът на Ноел беше силен и ясен.

Председателят се обърна към Лари.

— Да — каза той.

Съдиите отново се засъвещаваха шепнешком. Председателят на съда се обърна към Демонидес.

— Обвинението има ли някакви възражения?

Демонидес дълго гледа Котас, после отвърна:

— Нямам.

Ноел се запита дали и той е получил подкуп, или само го използват като пионка.

— Добре — каза председателят. — Съдът няма друг избор, освен да приеме това признание. — Той се обърна към съдебните заседатели. — Господа, поради новото развитие на събитията от този момент вие сте освободени от задълженията си на съдебни заседатели. По същество делото приключи. Съдът ще прочете присъдата. Благодаря за работата и съдействието ви. Съдебното заседание се прекъсва за два часа.

В следващия миг репортерите се втурнаха навън към телефоните и телетайпите да съобщят последното сензационно развитие на процеса за убийството срещу Ноел Паж и Лари Дъглас.

След два часа в съдебната зала нямаше къде игла да падне. Съдебното заседание започваше. Ноел огледа лицата в залата. Всички я наблюдаваха с нетърпеливо очакване и тя едва се сдържа да не се разсмее на глас на тяхната наивност. Такива си бяха простолюдието, масите, вярваха, че законът стои над всички, че при демокрацията всички са равни, че беднякът има същите права и привилегии като богаташа.