Сидни Шелдън: Отвъд полунощ

— Говорихте ли за пещерите с госпожа Дъглас?

— Не. Само с господина.

— И какво казахте?

— Спомням си, обясних му, че пещерите на места са опасни.

— Говорихте ли за екскурзовод?

Администраторът кимна.

— Да, сигурен съм, че му предложих да наеме екскурзовод. Препоръчвам това на всички гости.

— Нямам повече въпроси. Заповядате, господин Котас.

— Откога работите в хотел, господин Мусон?

— Повече от двадесет години.

— А преди това психиатър ли сте били?

— Аз? Не.

— Може би психолог?

— Не.

— О! Значи не сте специалист по женската психика?

— Е, може и да не съм психиатър, но и по хотелите човек научава доста за жените.

— Знаете ли коя е Оса Джонсън?

— Не.

— Световноизвестна изследователка. Чували ли сте за Амилия Ърхарт?

— Не.

— За Маргарет Мийд?

— Не.

— Женен ли сте, господин Мусон?

— В момента не. Но съм бил женен три пъти, така че познавам добре жените.

— Напротив, господин Мусон, смятам, че ако наистина ги разбирахте, щяхте да имате поне един успешен брак. Нямам повече въпроси.

— Вашето име, моля?

— Христофор Кокиянис.

— Бихте ли казали какво работите?

— Екскурзовод в пещерите на Перама.

— Откога работите там?

— От десет години.

— Върви ли бизнесът?

— Много добре. Всяка година хиляди туристи посещават пещерите.

— Моля, разгледайте мъжа, който седи там. Виждали ли сте господин Дъглас друг път?

— Да. Посети пещерите през август.

— Сигурен ли сте?

— Съвсем.

— Аз пък съм сигурен, че всички ще бъдат озадачени, господин Кокиянис. От хилядите туристи, които идват в пещерите, да запомните точно него!

— Не бих могъл да го забравя.

— Защо?

— Първо, защото не искаше екскурзовод.

— Всички посетители ли наемат екскурзовод?

— Французите и германците са прекалено стиснати, но всички американци наемат екскурзовод.

Смях.

— Разбирам. Имаше ли друга причина да запомните господин Дъглас?

— И още как! Нямаше да му обърна внимание, ако не беше историята с екскурзовода, а и жената с него изглеждаше смутена, когато той отказа. После около час по-късно го видях да излиза, бързаше, беше сам и изглеждаше ужасно разстроен. Помислих си дали не се е случило нещо с жената. Приближих се и го попитах дали дамата е добре, а той ме зяпна много странно и рече: „Каква дама?“ Казах: „Тази, която беше с вас.“ Той пребледня, помислих, че ще ме удари. После се развика: „Изгубих я! Трябва ми помощ!“, и започна да се държи като луд.

— Но не викаше за помощ, докато не го попитахте къде е жената?

— Точно така.

— Какво стана след това?

— Ами организирахме се с другите екскурзоводи и започнахме издирването. Някой проклет глупак беше махнал табелата с надписа „Опасност“ от входа към новата част, която не е отворена за туристи. Именно там намерихме жената след три часа. Беше в доста тежко състояние.

— Последен въпрос. Внимавайте. Когато господин Дъглас излезе от пещерата, оглеждаше ли се за помощ или просто си тръгна?

— Отиваше си.

— Можете да разпитате свидетеля.

Гласът на Наполеон Котас беше много любезен.

— Господин Кокиянис, вие психиатър ли сте?

— Не, екскурзовод.

— Не сте и ясновидец?

— Не.

— Питам ви, защото миналата седмица вече имахме администратор, експерт по човешка психология, очевидци, които са късогледи, сега вие ни казвате, че можете да погледнете човек, привлякъл вниманието ви, защото е бил развълнуван, и да прочетете мислите му. Как разбрахте, че не търси помощ, когато се приближихте и го заговорихте?

— Нямаше такъв вид.

— Толкова добре ли си спомняте как се държеше?

— Да.

— Очевидно имате забележителна памет. Искам да огледате залата. Виждали ли сте някого от присъстващите и друг път?

— Подсъдимия.

— Да. Освен него? Не бързайте.

— Не.

— Ако бяхте виждали някой друг, щяхте ли да си спомните?

— Положително.

— Мен виждали ли сте ме друг път?

— Не.

— Погледнете тази хартийка. Какво е това?

— Билет.

— За къде?

— За пещерите на Перама.

— И каква е датата върху билета?

— Понеделник, отпреди три седмици.

— Да. Това е моят билет, господин Кокиянис. Бяхме група от пет души. Вие ни бяхте екскурзовод. Нямам повече въпроси.

— Какво работите?

— Пиколо в хотел „Палас“ в Янина.

— Моля, погледнете подсъдимата. Виждали ли сте я друг път?

— Да. На кино.

— Виждали ли сте я на живо?

— Да. Тя дойде в хотела и ме попита в коя стая е настанен Дъглас. Казах й, че трябва да попита на рецепцията, но тя рече, че не иска да ги безпокои, и аз й дадох номера на бунгалото.