Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Да, сър.

— Кого?

— Мъжа.

— Мистър Лорънс Дъглас?

— Точно така.

— Бихте ли ни казали при какви обстоятелства се срещнахте с него?

— Преди половин година той дойде в моята кантора.

— За професионален съвет ли?

— Да.

— С други думи, искаше от вас някаква правна услуга.

— Да.

— Бихте ли ни казали, какво точно искаше?

— Да получи развод.

— И вие наехте ли се да му помогнете?

— Не. Когато ми обясни ситуацията, му казах, че е невъзможно да получи развод в Гърция.

— А какви бяха обстоятелствата?

— Първо, спомена, че не бивало да се разчува, и второ, че жена му не му дава развод.

— С други думи, е поискал развод от жена си, а тя не се е съгласила?

— Така каза.

— И вие му обяснихте, че не можете да му помогнете? Че щом жена му не е съгласна да му даде развод, ще бъде трудно или невъзможно да го получи и историята сто на сто ще се разчуе?

— Точно така.

— Значи освен с крайни действия подсъдимият не би могъл да…

— Възразявам!

— Възражението се приема.

— Можете да разпитате свидетеля.

Наполеон Котас се надигна с въздишка от стола и бавно се запъти към свидетеля. Демонидес беше спокоен. Минос бе адвокат, и то доста обигран, че да се хване на номерата на Котас.

— Вие сте адвокат, господин Минос.

— Да.

— Сигурен съм, че сте отличен адвокат. Изненадан съм, че професионалните ни пътища не са се пресичали досега. Моята фирма работи в много области на правото. Може и да сте работили с някой от съдружниците ми?

— Не работя с други адвокати.

— Извинете. Все пак не сте ли сътрудничили по някое данъчно дело?

— Не се занимавам с данъчни дела.

— О! — Котас вече изглеждаше объркан, сякаш бе станал за смях. — Ами с осигуровки?

— Не.

Минос започваше да се наслаждава на унизителната ситуация, в която беше изпаднал Котас. На лицето му се изписа самодоволство и Демонидес бе обзет от тревога. Неведнъж беше виждал този израз върху лицата на свидетели, които Наполеон Котас подготвяше за заколение. Котас объркано се чешеше по главата.

— Предавам се — чистосърдечно рече ой. — Е, коя област на правото сте специализирали?

— Бракоразводни дела.

Отговорът изплющя като плесница. Котас оклюма и поклати глава.

— Би трябвало да се досетя, че моят добър приятел Демонидес ще намери специалист.

— Благодаря.

Алексис Минос не се опитваше да скрие самодоволството си. Не всеки свидетел успяваше да направи Котас за смях и в съзнанието си Минос вече разкрасяваше случката, за да я разкаже вечерта в клуба.

— Никога не съм се занимавал с бракоразводни дела — призна смутено Котас, — така че ще трябва да се съобразявам с вашето мнение.

Старият адвокат се признаваше за победен. Минос имаше какво да разправя.

— Сигурно сте много зает — рече Котас.

— Приемам толкова дела, с колкото мога да се справя.

— Значи имате достатъчно работа!

В гласа на Котас се долавяше неприкрито възхищение.

— Понякога и повече от достатъчно.

Петрос Демонидес сведе поглед — не можеше да гледа това, което ставаше. Тонът на Котас изразяваше страхопочитание.

— Не бих искал да се бъркам в личните ви работи, господин Минос, но само от професионално любопитство — колко души минават годишно през вашата кантора?

— Ами трудно е да се каже.

— Хайде, мистър Минос, оставете скромността. Приблизително колко?

— Предполагам, двеста — приблизително, нали?

— Двеста развода годишно! Само канцеларската работа трябва да е страшно голяма.

— Е, всъщност разводите не са двеста.

Котас потърка брадата си озадачен.

— Как така?

— Не всички получават развод.

Лицето на Котас изразяваше недоумение.

— Нали казахте, че се занимавате само с бракоразводни дела?

— Да, но… — Гласът на Минос потрепери.

— Но какво? — объркано попита Котас.

— Искам да кажа, че не всички се развеждат.

— Нали за това идват при вас?

— Да, някои обаче се отказват по една или друга причина.

Внезапно разбрал, Котас кимна.

— А, в смисъл, че се помиряват или нещо такова?

— Точно така — отвърна Минос.

— Значи казвате, че — колко? — десет на сто не стигат до развод?

Минос неспокойно се размърда на стола.

— Процентът е малко по-висок.

— Колко? Петнадесет? Двадесет на сто?

— Към четиридесет.

Наполеон Котас го зяпна изумен.

— Господин Минос, нима почти половината от хората, които идват при вас, решават, че не искат развод?

— Да.

Челото на Минос се покри с капчици пот. Той се обърна към Петрос Демонидес, но Демонидес съсредоточено разглеждаше една пукнатина на пода.