Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Говориха шест часа, обсъждаха всички страни на делото, всяка възможна стратегия. Решиха: Ноел трябва да твърди, че е невинна. Наполеон Котас щеше да получи два пъти по-голям хонорар, а фирмата му ставаше главен юридически съветник на обширната империя на Демирис — завидно положение, което щеше да носи милиони печалба.

— Не ме интересува как ще го направите — ожесточено завърши Демирис. — Само внимавайте нещо да не се обърка.

Котас прие сделката. После по ирония на съдбата се влюби в Ноел Паж. Беше ерген, въпреки че имаше много любовници, и сега, когато намери единствената жена, за която би искал да се ожени, тя беше недостижима. Погледна Ноел на подсъдимата скамейка — беше красива и спокойна. Носеше обикновен черен вълнен костюм и проста бяла блуза с висока яка, приличаше на принцеса от приказките.

Тя се обърна, видя, че Котас я гледа, и топло му се усмихна. Той й отвърна, но съзнанието му вече беше заето с трудната задача, която му предстоеше. Разсилният призоваваше за тишина — влизаше съдът.

Зрителите се изправиха, влязоха двамата съдии в цивилни костюми и заеха местата си. Председателят на съда ги последва и зае централното място.

Процесът започна.

Прокурорът Петрос Демонидес неспокойно се изправи, за да прочете пред съда обвинението. Беше опитен и способен прокурор, но и друг път — всъщност много пъти — беше заставал срещу Наполеон Котас и резултатът винаги беше един и същ. Старият проклетник беше непобедим. Почти всички адвокати притискаха до стената свидетелите на другата страна, докато Котас ги глезеше — отрупваше ги с внимание и преди да свърши с въпросите към тях, те си противоречаха във всичко в стремежа си да му помогнат. Той имаше дарбата да превръща сигурните доказателства в предположения, а предположенията — в измислици. Притежаваше най-блестящия юридически ум и най-добрите познания за юриспруденцията, които Демонидес беше срещал, но силата му не беше в това. Силата му беше в познаването на хората. Веднъж един репортер го бе попитал как е научил толкова много за човешката природа.

— Не знам абсолютно нищо за човешката природа — бе отговорил Котас. — Аз просто познавам хората.

Това негово изказване се цитираше често. Отгоре на всичко този процес беше като по поръчка за Котас — блясък, страст и убийство. Демонидес беше уверен в едно — Наполеон Котас нямаше да се спре пред нищо, за да спечели делото. Но той също нямаше да отстъпи. Разполагаше с убедителни доказателства срещу подсъдимите и дори Котас да омагьосваше съдебните заседатели, та те да пренебрегнат доказателствата, нямаше как да повлияе на тримата съдии. И така с решителност, примесена със — страх, прокурорът започна речта си.

Вещо, с размах изложи обвинението срещу двамата подсъдими. По закон председателят на десетимата съдебни заседатели беше юрист, затова Демонидес се обръщаше към него по правната същност на въпроса, а към останалите — по общите моменти.

— До края на процеса ще докажем, че обвиняемите са замисляли да убият предумишлено Катерин Дъглас, защото е пречела на плановете им. Нейната единствена вина е, че е обичала своя съпруг, и за това е била убита. Двамата подсъдими са се намирали на местопрестъплението. Те единствени са имали подбудите и възможността да го направят. Ще докажем безспорно…

Демонидес говори кратко и по същество. След него беше ред на адвоката на подсъдимите.

Зрителите в залата наблюдаваха как Наполеон Котас непохватно събира материалите си и се подготвя за встъпителното си слово. Бавно и колебливо се приближи към ложата на съдебните заседатели, сякаш изпълнен със страхопочитание пред всичко наоколо.

Докато го наблюдаваше, Уилям Фрейзър не можеше да не се възхити от ловкостта му. Ако не беше прекарал една вечер в английското посолство заедно с Котас, също щеше да се заблуди от държането му. Видя как съдебните заседатели услужливо се навеждат напред, за да чуят думите, които тихо се отронваха от устата на Наполеон Котас.

— Тази жена не е съдена за убийство — обърна се адвокатът към съдебните заседатели. — Убийство не е имало. Ако е било извършено убийство, сигурен съм, че блестящият ми колега, обвинителят, щеше да бъде така добър да ни покаже тялото на жертвата. Той не го е направил, значи няма труп. Следователно няма и убийство. — Той спря, почеса се по темето и се загледа в пода, сякаш се опитваше да си спомни докъде е стигнал. Кимна на себе си, после вдигна поглед към заседателите. — Не, господа, този процес е за друго. Моята клиентка я съдят, защото е нарушила друг закон — неписан закон, според който не трябва да прелюбодейства със съпруга на друга жена. Пресата вече я осъди като виновна, обществото — също и сега искат наказанието й. — Котас се спря, извади голяма бяла носна кърпа, вгледа се за миг в нея, сякаш се питаше откъде се е взела, издуха носа си и я прибра в джоба си. — Добре. Щом е нарушила закона, да я накажем. Но не и за убийство, господа. Не и за убийство, каквото не е било извършено. Ноел Паж не е виновна, че е била любовница на… — той замълча деликатно — … много известен човек. Името му е тайна, но ако искате да го научите, можете да го намерите на първа страница във всички вестници.