Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Но сега имаше нужда от помощта му, за да остане жива. Имаше само едно предимство. Винаги беше приемала мисълта за смъртта безгрижно, така че Демирис нямаше представа колко много означаваше животът за нея сега. Ако разбереше, сто на сто щеше да я остави да умре. Ноел отново се запита какви ли мрежи е изплел около нея през последните няколко месеца, но чу, че вратата на кабинета се отваря, обърна се и видя Константин Демирис, застанал на прага. Погледна го стъписано и си даде сметка, че вече няма от какво да се страхува.

Само за няколко месеца Константин Демирис беше остарял с десет години. Изглеждаше измъчен и изпит, дрехите му висяха. Но вниманието й бе привлечено от очите му — очите на душа, минала през ада. Нямаше и следа от мощта, която се излъчваше от него, от енергичната му непреодолима жизненост. Сякаш беше угасена някаква лампа, от която беше останало бледо сияние след някогашния ослепителен блясък. Той стоеше и се взираше в нея, а очите му бяха изпълнени с болка.

За части от секундата Ноел се запита дали това не е някакъв номер, част от плана му, но никой на света не би могъл да бъде толкова добър артист. Ноел наруши дългото мълчание.

— Извинявай, Коста — промълви тя.

Демирис бавно кимна, сякаш това му струваше голямо усилие.

— Исках да те убия — уморено проговори той със старчески глас. — Бях пресметнал всичко.

— Защо не го направи?

— Защото ти ме уби преди това. Никога досега не съм имал нужда от никого. Мисля, не съм и страдал истински — отвърна тихо той.

— Коста…

— Не. Остави ме да довърша. Аз не съм човек, който прощава. Ако можех да живея без теб, щях да го направя. Но не мога. Не издържам повече. Искам да се върнеш при мен, Ноел.

Тя се бореше да не издаде чувствата си.

— Това вече не зависи от мен.

— Ако можех да те освободя, би ли се върнала при мен? Завинаги?

Завинаги. През съзнанието на Ноел в миг преминаха хиляди образи. Никога вече нямаше да види Лари, никога нямаше да го докосне, да го прегърне. А докато беше жива, винаги щеше да има някаква възможност. Ноел погледна Демирис.

— Да, Коста.

Демирис не откъсваше очи от нея, по лицето му се разля вълнение. Проговори с дрезгав глас:

— Благодаря ти. Ще забравим миналото. То вече не може да се промени. — Оживено добави: — Интересува ме бъдещето. Ще ти намеря адвокат.

— Кой?

— Наполеон Котас.

И в този миг Ноел разбра, че наистина е спечелила партията.

Шах. Мат.

Наполеон Котас седеше на дългата дървена маса за адвокатите и си мислеше за предстоящата битка.

Предпочиташе делото да се гледа в Янина, не в Атина, но бе невъзможно, тъй като според гръцките закони делото не можеше да се гледа в окръга, където е извършено престъплението. Котас изобщо не се съмняваше във вината на Ноел Паж, но това не беше важно за него, защото като всички адвокати, защитаващи криминални престъпници, смяташе вината или невинността на клиента за несъществени. Всеки имаше право на справедлив съд.

Но предстоящият процес беше нещо съвсем различно. За пръв път в професионалната си практика Наполеон Котас си беше позволил да се ангажира емоционално с клиент — беше влюбен в Ноел Паж. Срещна се с обвиняемата по молба на Константин Демирис и въпреки че имаше представа за нея, беше съвсем неподготвен за действителността. Тя го прие като гост. Не прояви нито безпокойство, нито страх. В началото Котас отсъди, че Ноел не си дава сметка в каква безизходица е. Но се оказа точно обратното. Беше най-умната и очарователна жена, която беше срещал, и определено най-красивата. Външността му лъжеше, но адвокатът беше познавач на жените и можеше да оцени изключителните качества на клиентката си. За него беше радост просто да седи и да разговаря с нея. Приказваха за право, за престъпления, за история и тя непрекъснато го смайваше. Котас напълно оценяваше връзката й с мъж като Константин Демирис, ала отношенията й с Лари го озадачаваха. Чувстваше, че Ноел стои много над Дъглас, но предполагаше, че някаква необяснима химична реакция кара хората да се влюбват в най-невероятни партньори. Блестящи учени се женеха за празноглави блондинки, големи писатели — за глупави актриси, умни държавници — за уличници.

Котас си спомни срещата с Демирис. Двамата се познаваха, но юридическата фирма на Котас никога не беше работила за Демирис. Той покани адвоката в дома си във Варкиза. Започна разговора без заобикалки:

— Сигурно знаете, че процесът ме интересува много. Мис Паж е единствената жена, която съм обичал истински в целия си живот.