Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Пътеката внезапно я изведе на тъмна пуста улица на края на селото. Катерин продължаваше да залита напред като подгонено животно, несъзнателно правеше стъпка след стъпка, ужасена от страхотните шумове, раздиращи нощта, и светкавиците, които превръщаха небето в пъкъл.

Стигна езерото, спря и втренчено се загледа в него, а вятърът развяваше тънката й нощница. Спокойните води се бяха превърнали в кипящ, разпенен океан, шибан от демонични ветрове, които вдигаха високи вълни, разбиващи се жестоко една в друга.

Катерин стоеше и се опитваше да си спомни какво прави там. Изведнъж се сети. Отиваше на среща с Бил Фрейзър. Той я чакаше в красивата си къща, за да се оженят. Над водите Катерин зърна жълта светлинка сред поройния дъжд. Бил беше там и я чакаше. Но как да стигне до него? Погледна надолу и видя лодки с гребла, които се въртяха в бурните води и се дърпаха от кея.

Тя разбра какво трябва да направи. Излази до една лодка и скочи в нея. Борейки се да запази равновесие, развърза въжето, което я държеше за кея. Лодката веднага отскочи навътре, устремена към свободата. Катерин падна. Привдигна се на пейката и взе веслата, като се мъчеше да си спомни как ги използва Лари. Но нямаше никакъв Лари. Сигурно е бил Бил. Да, спомняше си как Бил гребеше, а тя седеше в лодката. Щяха да се срещнат с майка му и баща му. Катерин се опита да раздвижи веслата, но гигантските вълни подхвърляха и въртяха лодката, греблата се изплъзнаха от ръцете й и водата ги погълна. Тя седеше и гледаше как изчезват от погледа й. Лодката се носеше към средата на езерото. Зъбите на Катерин затракаха от студ, тя започна да трепери, обхваната от неудържими спазми. Почувства, че нещо се плиска в краката й, погледна и видя, че лодката се пълни с вода. Разплака се, защото сватбената й рокля щеше да се намокри. Бил Фрейзър й я беше купил и сега щеше да се ядоса.

Тя беше с булчинска рокля, защото двамата с Бил бяха в черква, и свещеникът, който приличаше на бащата на Бил, рече: „Ако някой е против този брак, да каже сега или…“, и тогава женски глас добави: „Сега, докато тя спи“, светлините угаснаха и Катерин отново беше в пещерата, Лари я държеше, а жената плискаше срещу нея вода, за да я удави. Затърси жълтата светлинка в дома на Бил, но тя беше изчезнала. Той вече не искаше да се ожени за нея и сега Катерин си нямаше никого.

Брегът вече беше много далеч, скрит в шибащия пороен дъжд, Катерин беше сама в бурната нощ с вятъра мелтеми, който пищеше в ушите й. Лодката започна да се люлее коварно, големите вълни се разбиваха в нея. Ала Катерин вече не се страхуваше. По тялото й се разливаше приятна топлина, тя усещаше дъжда като меко кадифе по кожата си. Сключи ръце пред гърдите си и започна да казва една молитва, която беше научила като малко момиченце.

— Сега лягам да спя… и моля Бог душата ми да пази… и ако умра в съня… моля Бог душата ми да прибере.

Обзе я чудно щастие, защото знаеше, че най-после всичко е наред. Отиваше си у дома.

В този миг голяма вълна подхвана лодката и тя бавно започна да се преобръща в черното бездънно езеро.

Атина, 1947 година

Пет часа преди началото на процеса за убийство срещу Ноел Паж и Лари Дъглас зала № 33 на съдебната палата Арсакион в Атина вече беше претъпкана. Съдебната палата се помещаваше в огромно сиво квадратно здание между улица „Университетска“ и „Стада“. Углавни дела се гледаха само в три от тридесетте зали на сградата; в зали № 21, № 30 и № 33. За този процес бяха избрали зала № 33, защото беше най-голяма. В коридорите нямаше къде игла да падне и на двата входа на залата стояха полицаи в сиви униформи, които възпираха тълпата. Щандът за сандвичи в коридора беше опразнен още първите пет минути, пред телефонната кабина чакаше дълга опашка.

Началникът на полицията Йоргос Скури лично се бе заел с мерките за сигурност. Беше пълно с фоторепортери, които за негова радост го снимаха доста. Пропуските за залата вървяха на висока цена. От седмици гръцките съдии бяха обсипвани с молби от приятели и близки. Вътрешните хора, успели да получат пропуски, ги разменяха срещу различни услуги или ги продаваха на чакалите, които ги пласираха с печалба по петстотин драхми на парче.

Обстановката за процеса беше съвсем обикновена. От години арена на хиляди съдебни битки, зала № 33 на втория етаж беше запусната и стара. Бе широка десетина метра и дълга към дванадесет. Имаше три реда места с разстояние от два метра между тях, на всеки ред имаше по девет дървени пейки.