Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Недалеч от Котас на масата на адвокатите седеше Фредерик Ставрос — защитник на Лари Дъглас. Специалистите бяха единодушни, че Ставрос може би е достатъчно компетентен да води обикновени дела, но в дадения случай е напълно безпомощен.

Във вестниците и в съзнанието на масите Ноел Паж и Лари Дъглас вече бяха осъдени като виновни. Никой нито за миг не се съмняваше в тяхната вина. Професионалните комарджии залагаха тридесет срещу едно, че обвиняемите ще бъдат съдени. Това внасяше допълнителна възбуда — да видят как най-големият адвокат криминалист в Европа ще извърши своето вълшебство при такива изключително неблагоприятни обстоятелства.

Новината, че Котас ще защитава Ноел Паж — жената, която бе изменила на Константин Демирис и го бе направила за смях пред всички, — предизвика фурор. Котас беше могъщ, но Константин Демирис беше стократно по-могъщ и никой не можеше да си представи какво е накарало адвоката да застане срещу Демирис. Истината беше много по-интересна от невероятните слухове, които се носеха.

Адвокатът беше поел защитата на Ноел Паж по лична молба на Демирис.

Три месеца преди началото на процеса в килията на Ноел в затвора на улица „Свети Никодемос“ влезе надзирателят и й каза, че Константин Демирис е поискал разрешение за свиждане. Ноел се питаше кога ли ще получи вест от него. Не й се беше обаждал от арестуването й. Мълчанието му не вещаеше добро.

Беше живяла достатъчно дълго с Демирис и знаеше колко е себичен, знаеше, че няма да се спре пред нищо, за да отмъсти и за най-малката обида. Беше го унизила както никой дотогава, а той беше достатъчно могъщ, за да получи ужасно възмездие. Само не се знаеше какво ще предприеме. Ноел беше сигурна, че е под достойнството му да подкупва съдебните заседатели или съдиите. Щеше да се задоволи единствено с някакъв сложен план за отмъщение. Нощи наред Ноел лежеше будна в килията си, поставяше се на мястото на Демирис, отхвърляше стратегиите една след друга, търсеше безукорен план, точно както би постъпил той. Сякаш играеше наум шах с Демирис, в който двамата с Лари бяха пионките, а залог бе животът им.

Може би Демирис искаше да премахне и двамата, ала Ноел познаваше по-добре от всеки друг коварството му и смяташе, че е възможно да унищожи само единия от тях, за да накара другия да живее в мъки. Ако уредеше да бъдат екзекутирани, щеше да получи възмездието си, но прекалено бързо — нямаше да може да му се наслади. Ноел внимателно обмисляше всяка възможност, всеки вариант на играта. Константин Демирис би могъл да организира нещата така, че Лари да умре, а тя да остане да живее — в затвора или под неговия контрол, това щеше да е най-сигурният начин да удължи безкрайно отмъщението си. Първо Ноел щеше да изживее скръбта от загубата на любимия човек, после — да понася всички изтънчени мъчения, които Демирис ще й измисли. Част от удоволствието той щеше да изпита, като я предупреди за това и тя изпие до дъно чашата на отчаянието.

Затова Ноел не беше изненадана, когато надзирателят влезе в килията да я предупреди, че Константин Демирис иска свиждане.

Беше първа. Въведоха я в кабинета на директора и тактично я оставиха, с чантичката с гримове, донесена от прислужницата й, за да се подготви за свиждането с Демирис.

Ноел не обърна внимание на козметиката, гребените и четките върху масата и се приближи до прозореца. За пръв път от три месеца можеше да погледа света навън, ако не се броят миговете, когато я заведоха от затвора в съда, за да прочетат обвинението срещу нея. Откараха я в затворническа камионетка с решетки, свалиха я в мазето, откъдето заедно с надзирателите тя се качи с тесния асансьор до коридора на втория етаж. След предварителното следствие я върнаха в затвора до началото на процеса.

Сега Ноел се взираше навън към движението по улица „Университетска“, където мъже, жени и деца бързаха към домовете и семействата си. За пръв път в живота си изпита страх. Не хранеше илюзии, че ще бъде оправдана. Четеше вестниците и разбираше, че процесът няма да е обикновен. Щеше да е кървава баня, в която двамата с Лари щяха да бъдат пожертвани, за да бъде успокоена съвестта на възмутената общественост. Гърците я мразеха, защото тя се беше подиграла със светостта на брака, завиждаха й, защото беше млада, красива и богата, презираха я, защото усещаха безразличието й към техните чувства.

В миналото се бе отнасяла безгрижно към живота, неразумно бе пиляла времето, сякаш то нямаше край, ала сега нещо у нея се беше променило. Пред заплахата да умре Ноел за пръв път разбра колко много й се искаше да живее. Страхът й набъбваше като скоротечен рак и ако можеше, тя беше готова да направи компромис, за да запази живота си, макар да разбираше, че Демирис ще намери начин да го превърне в ад. Щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето. Тогава щеше да намери начин да го надхитри.