Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Публиката се засмя одобрително.

Огюст Ланшон се обърна и гневно изгледа зрителите. Малките му свински очички блестяха гневно. Как смееха да се присмиват на неговата Ноел! Демирис не значеше нищо за нея — нищо! Жената винаги изпитва обич към мъжа, на който е отдала девствеността си. Дебелият дребен търговец от Марсилия все още не беше успял да се свърже с Ноел, но беше платил четиристотин драхме за скъпоценния пропуск за съдебната зала и можеше всеки ден да вижда жената, която толкова обичаше. Когато я оправдаеха, той щеше да се намеси и да поеме живота й в свои ръце. Насочи вниманието си към адвоката.

— Обвинението посочи, че двамата подсъдими — мис Паж и мистър Лорънс Дъглас — са убили съпругата на мистър Дъглас, за да се оженят. Погледнете ги — Котас се обърна към Ноел Паж и Лари Дъглас, всички погледи в залата — също. — Влюбени ли са един в друг? Възможно е. Но означава ли това, че са замисляли убийство? Не. Ако в делото има жертви, те са пред вас. Много внимателно проучих всички доказателства и се убедих, а мисля, ще убедя и вас, че тези двама души са невинни. Трябва да обясня на съдебните заседатели, че аз не представлявам Лорънс Дъглас. Той си има адвокат, много способен колега. Но обвинението твърди, че подсъдимите заедно са замисляли и извършили убийство. Значи, ако единият е виновен — и двамата ще бъдат виновни. Сега аз ви казвам, че и двамата са невинни. И само наличието на труп би ме накарало да променя мнението си. А такъв няма. — Котас говореше все по-ядосано. — Това е измислица. Дали Катерин Дъглас е мъртва или жива, клиентката ми знае толкова, колкото и вие. Откъде да знае? Никога не се е срещала с нея, камо ли да й причини зло. Представете си колко чудовищно е да ви обвинят, че сте убили някого, когото изобщо не сте виждали. Има много предположения какво е могло да се случи с мисис Дъглас. Това, че е била убита, е само едно от тях. Най-вероятно тя е разбрала по някакъв начин за любовта между съпруга й и мис Паж и от обида — не от страх, господа, — от обида е избягала. Това е толкова просто, а за такова нещо не може да се екзекутират невинни хора.

Фредерик Ставрос — адвокатът на Лари Дъглас — тайно въздъхна от облекчение. Непрекъснато го преследваше кошмарът, че оправдават Ноел Паж, а неговият клиент го осъждат. Ако това се случеше, той щеше да стане за посмешище сред колегите си. Ставрос търсеше начин да се закачи за звездата на Котас, но Котас го свърши вместо него. Свърза двамата подсъдими и така превърна защитата на Ноел и в защита на неговия клиент. Спечелването на делото щеше да промени бъдещето на Фредерик Ставрос, да му даде всичко, което е искал. Той почувства, че го обзема топла благодарност към стария вещ адвокат.

Доволен, отбеляза, че съдебните заседатели поглъщат всяка дума на Котас.

— Тази жена не се интересува от материалните неща — с възхищение говореше адвокатът. — Била е готова без колебание да се откаже от всичко заради човека, когото обича. Скъпи приятели, това положително не е характерно за една хладнокръвна, пресметлива убийца.

Котас продължаваше и съдебните заседатели явно чувстваха все по-голямо състрадание и разбиране към Ноел. Бавно и умело адвокатът изграждаше облика на красивата жена, любовница на един от най-могъщите и богати мъже в света, отрупвана с разкош и привилегии, която в крайна сметка се е поддала на любовта си към беден млад пилот, когото познава отскоро. Котас въздействаше върху чувствата на съдебните заседатели като музикант виртуоз — разсмиваше ги, просълзяваше ги, изяло владееше вниманието им. Щом завърши встъпителната си реч, Котас тромаво се затътри към дългата маса и непохватно седна, а зрителите едвам се сдържаха да не изръкопляскат.

Лари Дъглас слушаше защитата на Котас и беснееше. Нямаше нужда да го защитават. Не беше направил нищо. Целият процес беше глупава грешка и за всичко беше виновна Ноел. Идеята беше нейна. Лари я погледна — красива и спокойна, но не усети тръпка, страстта се бе превърнала в бледа сянка на чувство и той се удиви, че е рискувал живота си заради нея. Погледът му се спря на ложата на журналистите. Привлекателна двадесетгодишна репортерка го гледаше втренчено. Леко й се усмихна и видя как лицето й засия.

Петрос Демонидес разпитваше един свидетел.

— Бихте ли казали името си пред съда?

— Алексис Минос.

— Вашата професия?

— Адвокат.

— Моля ви, погледнете подсъдимите, господин Минос, и кажете на съда дали сте срещали някой от тях.