Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Той изсумтя:

— Преминавал съм я стотици пъти. — Тя го погледна озадачена. — По въздух, принцесо. Това ще бъде въздушна война… моята война. — След малко — нехайно: — Защо да не се оженим?

Това беше най-щастливият миг в живота на Ноел.

Неделята беше спокоен, ленив ден. Закусиха в малко улично кафене в Монмартр, прибраха се в хотела и прекараха почти целия ден в леглото. Ноел не можеше да повярва, че човек е в състояние да изпитва такова щастие. Когато се любеха, беше вълшебно, но тя беше щастлива и просто да лежи и да слуша Лари или да го гледа как неспокойно се движи из стаята. Стигаше й само да е близо до него. Мислеше си колко странно се бяха развили нещата. Беше израсла, наричана от баща си принцеса, а сега макар и на шега, Лари също я наричаше така. Когато беше с него, се чувстваше личност. Лари възвърна вярата й в мъжете. Той беше целият й свят и Ноел знаеше, че никога няма да й трябва нищо повече. Струваше й се невероятно, че има щастието и той да изпитва същото към нея.

— Нямах намерение да се женя, преди да свърши войната — каза й той. — Но, по дяволите! Плановете се правят, за да бъдат променяни, нали, принцесо?

Тя кимаше уплашена, че ще се пръсне от щастие.

— Нека ни ожени някой кмет в провинцията — предложи Лари. — Освен ако не искаш голяма сватба.

Ноел поклати глава.

— Мисля, че ще е чудесно.

Той кимна.

— Дадено! Довечера трябва да се явя в ескадрилата. Ще се видим тук следващия петък. Какво ще кажеш?

— Аз… не знам как ще издържа без теб толкова дълго.

Гласът на Ноел потрепери. Лари силно я притисна и попита:

— Обичаш ли ме?

— Повече от живота си — отговори простичко Ноел.

След два часа Лари замина за Англия. Не й позволи да го изпрати на летището.

— Не обичам разделите — каза той. Даде й пълна шепа банкноти. — Купи си булчинска рокля, принцесо. Ще те видя с нея другата седмица.

И замина.

Ноел прекара седмицата в еуфория. Връщаше се по местата, където бяха ходили заедно, с часове мечтаеше за съвместния им живот. Дните едва се влачеха, минутите минаваха страшно бавно, Ноел мислеше, че ще полудее.

Обиколи десетина магазина да си търси булчинска рокля и най-после при Мадлен Вионе намери точно това, което искаше. Роклята беше от прекрасна бяла коприна със затворен корсаж, дълги ръкави с редица от шест перлени копчета и три кринолинени фусти. Струваше много повече, отколкото бе очаквала, но тя не се поколеба. Даде парите, които Лари й остави, и почти всичките си спестявания. Цялото й същество се беше съсредоточило около Лари. Мислеше с какво да му достави удоволствие, търсеше в ума си спомени, с които да го забавлява, анекдоти, с които да го развесели. Чувстваше се като ученичка.

Изгаряна от нетърпение, очакваше петъка и когато той най-после настъпи, тя стана в зори и два часа се къпа и облича. Сменяше дрехите си отново и отново, опитваше се да отгатне коя рокля най-много би харесала на Лари. Облече булчинската рокля, но бързо я съблече, изплашена, че това ще й донесе нещастие. Беше полудяла от вълнение.

В десет часа застана пред огледалото в спалнята — знаеше, че никога не е изглеждала по-красива. В преценката й нямаше самолюбие — тя просто беше доволна заради Лари, радваше се, че може да му поднесе този дар. До обяд той не се появи. Ноел съжаляваше, че не й е казал точно кога ще пристигне. През десет минути звънеше на рецепцията да пита дали няма съобщение за нея и непрекъснато вдигаше телефона, за да се убеди, че работи. Стана шест часът вечерта, а от него все още нямаше никаква вест. Не се обади и до полунощ. Ноел седеше сгушена в един стол и гледаше втренчено телефона, внушавайки му да звънне. Заспа и когато се събуди, вече беше съмнало. Беше събота. Тя все още седеше на стола, схваната и измръзнала. Роклята, която толкова старателно избра, беше измачкана, на чорапа и имаше бримка.

Ноел се преоблече и цял ден стоя в стаята пред отворения прозорец, казваше си, че ако стои там, Лари ще се появи, а ако излезе, ще му се случи нещо ужасно. Следобед вече беше убедена, че е станало нещо. Самолетът на Лари е паднал, той лежи някъде на полето или в болница — ранен или мъртъв. Ужасни видения изпълваха съзнанието й. Стоя будна цялата нощ, прилошаваше й от тревога, не смееше да излезе от стаята, а не знаеше как да се свърже с него.

Той не се обади до обяд в неделя и Ноел не издържа повече. Трябваше да му телефонира. Но как? Беше война и не беше лесно да се обади в чужбина, а тя дори не знаеше къде точно се намира Лари. Знаеше само, че е в Кралските военновъздушни сили в някаква американска ескадрила. Вдигна телефона и обясни на телефонистката, която отсече: