Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

Той си тръгна, а Ноел лежеше и чакаше. Разбира се, че Лари се е опитвал да се свърже с нея. Станало е някакво ужасно недоразумение. Той ще й обясни и отново всичко ще бъде наред. Израел Кац се върна след два часа. Приближи се до леглото й с един куфар.

— Донесох ви дрехите. Ходих до хотела ви — обясни той.

Ноел вдигна поглед към него и лекарят видя как лицето й се напрегна.

— Съжалявам — промълви той смутено. — Няма никакви съобщения.

Ноел дълго го гледа, после обърна лице към стената. Очите й бяха сухи.

След два дни я изписаха от болницата. Израел Кац дойде да се сбогува с нея.

— Имаш ли къде да отидеш? — попита я той. — А работа?

Ноел поклати глава.

— Какво работиш?

— Манекенка съм.

— Може би ще ти помогна.

Тя си спомни шофьора на таксито и мадам Дели.

— Нямам нужда от помощ.

Израел Кац написа на листче едно име.

— Ако промениш решението си, иди там. Това е малка модна къща. Собственичката ми е леля. Ще поговоря с нея за теб. Имаш ли пари?

Тя не отговори.

— Ето вземи! — Извади от джоба си няколко банкноти и й ги подаде. — Съжалявам, че нямам повече, но стажант-лекарите не получават много.

— Благодаря — продума Ноел.

Тя седна в малко кафене и докато отпиваше от кафето си, се опита да реши как отново да започне разбития си живот. Знаеше, че трябва да живее, защото имаше причина за това. Изпълваше я дълбока изгаряща омраза, която бе унищожила всичко друго у нея. Беше като феникс отмъстител, роден от пепелта на чувствата, които Лари Дъглас бе убил у нея. Нямаше да се успокои, докато не го унищожи. Не знаеше как или кога, но бе сигурна, че един ден ще успее.

Сега й трябваха работа и квартира. Ноел отвори чантата си и извади листчето, което лекарят й беше дал. Гледа го известно време и се престраши. Следобед отиде при лелята на Израел Кац и получи работа като манекенка в малка, второразрядна модна къща на улица „Бурсо“.

Лелята на Израел Кац се оказа сивокоса жена на средна възраст с лице на харпия и душа на ангел. Отнасяше се майчински към всичките си момичета и те я обожаваха. Казваше се мадам Роз. Даде на Ноел аванс от заплатата и й намери апартаментче близо до салона. Докато подреждаше багажа си, Ноел най-напред окачи булчинската рокля на гардероба, така че тя да бъде първото нещо, което да вижда сутрин, и последното, което да вижда вечер, преди да легне.

Разбра, че е бременна, още преди да има някакви видими признаци, преди да си е правила изследвания, преди да й закъснее менструацията. Тя усещаше новия живот, зародил се в утробата й, и нощем лежеше и се взираше в тавана, мислеше за него, а очите й блестяха от диво животинско удоволствие.

В първия си свободен ден се обади на Израел Кац и му определи среща за обяд.

— Бременна съм — съобщи му тя.

— Откъде знаеш? Направи ли си изследвания?

— Нямам нужна от изследвания.

Той поклати глава.

— Ноел, много жени си мислят, че очакват дете, а се оказва, че бъркат. Колко ти е закъсняла менструацията?

Нетърпелива, тя не обърна внимание на въпроса му.

— Трябва ми твоята помощ.

Кац я загледа.

— За да махнеш бебето ли? Обсъдила ли си го с бащата?

— Той не е тук.

— Знаеш, че абортите са забранени. Мога здравата да загазя.

Ноел го изучава известно време.

— Колко искаш?

Лицето му ядосано се изопна.

— Мислиш ли, че всичко може да се купи, Ноел?

— Разбира се — отговори просто тя, — всичко може да бъде купено или продадено.

— Включително и ти.

— Да, но цената ми е много висока. Ще ми помогнеш ли?

След дълго колебание той отвърна:

— Добре, но преди това искам да направим изследвания.

— Чудесно.

Израел Кац й уреди да отиде на изследване в болницата през следващата седмица и когато след два дни получи резултатите, й се обади.

— Имаш право, бременна си.

— Знам.

— Уредих да ти направят кюртаж в болницата. Казах им, че съпругът ти е загинал при катастрофа и не можеш да си позволиш да родиш дете. Ще го направим следващата събота.

— Не — каза тя.

— Не ти ли е удобно в събота?

— Още не съм готова за аборта, Израел. Просто исках да съм сигурна, че мога да разчитам на помощта ти.

Мадам Роз забеляза промяната у Ноел — не просто физическа промяна, а нещо много по-дълбоко, някаква лъчезарна, вътрешна светлина, която я изпълваше. На устните й имаше постоянна усмивка, сякаш таеше чудесна тайна.

— Имаш си любовник — рече й мадам Роз. — Познава се по очите ти.

Ноел кимна.

— Да, мадам.

— Отразява ти се добре. Не го изпускай.