Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Това е невъзможно!

Ноел обясни ситуацията и дали от думите й, или от безумното отчаяние в гласа й — така и не разбра, — но след два часа говореше с Военното министерство в Лондон. Не можели да й помогнат, но я прехвърлиха към Военновъздушното министерство в Уайтхол, откъдето я свързаха с Командването на бойните действия, ала връзката прекъсна, преди да получи каквато и да е информация. Свързаха я отново чак след четири часа, когато вече беше на ръба на истерията. Командването не можеше да й даде информация, посъветваха я да опита във Военното министерство.

— Вече говорих с тях! — изкрещя Ноел в телефона и избухна в ридания.

Мъжкият глас от другия край каза смутено:

— Моля ви, госпожице, няма непоправими неща. Почакайте един момент.

Ноел стискаше слушалката и знаеше, че няма надежда, беше сигурна, че Лари е мъртъв и тя никога няма да разбере как или къде е загинал. Точно щеше да затвори, когато гласът бодро изрече:

— Госпожице, търсите Ескадрилата на орлите. Това са янките на база в Йоркшир. Не е съвсем редно, но ще ви свържа с летището им Чърч Фентън. Техните момчета ще ви помогнат.

И линията прекъсна.

Ноел успя да се свърже отново чак в единадесет часа вечерта. Безплътен глас каза „Военновъздушна база «Чърч Фентън»“, но връзката беше толкова лоша, че Ноел едва го чуваше, сякаш той говореше от дъното на морето. Очевидно човекът също я разбираше трудно и извика:

— Говорете по-силно!

Нервите на Ноел бяха така опънати, че тя едва владееше гласа си.

— Търся… — Не знаеше дори ранга му. Лейтенант? Капитан? Майор? — Търся Лари Дъглас. Обажда се годеницата му.

— Не ви чувам, госпожице, говорете по-силно, моля!

На ръба на паниката Ноел изкрещя, убедена, че мъжът на другия край се опитва да скрие от нея, че Лари е мъртъв. За няколко мига линията като по чудо се изчисти и тя чу гласа му, сякаш беше в съседната стая.

— Лейтенант Лари Дъглас ли?

— Да — продума тя, с усилие сдържайки чувствата си.

Стори й се, че чака цяла вечност, когато отново чу гласа:

— Лейтенант Дъглас е в седмичен отпуск. Ако е спешно, можете да го намерите в балната зала на хотел „Савой“ в Лондон на тържеството на генерал Дейвис.

И връзката прекъсна.

На другата сутрин камериерката дойде да почисти стаята и намери Ноел в безсъзнание на пода. Погледа я, изкушена да иде да си върши работата. Защо все в нейните стаи ставаха такива неща? Приближи се и пипна челото й. То гореше. Мърморейки, камериерката се заклати по коридора и помоли портиера да извика управителя. След един час пред хотела спря линейка и в стаята на Ноел дойдоха двама млади стажант-лекари с носилка. Тя беше в безсъзнание. Единият стажант-лекар повдигна клепача й, допря стетоскопа до гърдите й, чу хриповете и каза на колегата си:

— Пневмония, ще я вземем с нас.

Вдигнаха Ноел на носилката и след пет минути линейката летеше към болницата. Спешно я сложиха на кислородна маска и чак след четири дни тя дойде в съзнание. С нежелание се измъкна от мрачните зелени дълбини на забравата, защото подсъзнателно чувстваше, че се е случило нещо ужасно, и се бореше да не си спомня за това. Бореше се да се предпази от ужаса, който все по-ясно изплуваше в съзнанието й, докато изведнъж съвсем точно си спомни всичко. Лари Дъглас. Ноел заплака, разтърсвана от ридания, докато най-сетне се унесе в дрямка. Почувства, че някой я хваща за ръката, знаеше, че Лари се е върнал при нея, че всичко е наред. Отвори очи и видя един непознат с бяла престилка, който мереше пулса й.

— Е, добре дошла отново на тоя свят — бодро я поздрави той.

— Къде се намирам? — попита Ноел.

— В Л’Отел Дийо — Градската болница.

— Защо съм тук?

— За да ви лекуваме. Имахте двойна пневмония. Аз съм Израел Кац.

Беше млад, със силно интелигентно лице и хлътнали кафяви очи.

— Вие ли сте моят лекар?

— Стажант-лекар — каза той и й се усмихна. — Аз ви докарах тук. Радвам се, че се преборихте. Не бяхме сигурни, че ще оживеете.

— От колко време съм тук?

— От четири дни.

— Бихте ли ми направили една услуга? — попита тихо Ноел.

— Стига да мога.

— Обадете се в хотел „Лафайет“. Питайте ги — тя се поколеба, — питайте ги има ли някакви съобщения за мен.

— Много съм зает, но…

Ноел силно стисна ръката му.

— Моля ви. Важно е. Годеникът ми се опитва да се свърже с мен.

Той се засмя.

— Не мога да го упрекна. Добре. Ще се постарая — обеща лекарят. — А сега поспете.

— След като ми се обадите.