Сидни Шелдън - Отвъд полунощ

— Винаги съм мразил полицаите — усмихна се той. — Искаш ли да ти извикам такси?

Ноел го гледаше и като си припомни в какво положение се намира, почувства, че я обзема паника.

— Не.

— Добре. Лека нощ.

Той тръгна към едно такси, обърна се и видя, че тя стои като прикована и гледа към него. От вратата на хотела ги наблюдаваше детективът. Непознатият се поколеба, после се приближи към Ноел.

— По-добре се махай оттук — посъветва я той. — Нашият приятел все още се интересува от теб.

— Няма къде да отида — отговори тя.

Мъжът кимна и бръкна в джоба си.

— Не искам пари от вас — бързо рече Ноел.

Той я погледна изненадан и попита:

— А какво искаш?

— Да вечеряме заедно.

Мъжът се усмихна.

— Съжалявам. Имам среща и вече съм закъснял.

— Вървете тогава — каза тя. — Аз ще се оправя.

Той пъхна банкнотите обратно в джоба си.

— Както искаш, сладурано. Довиждане!

Обърна се и отново тръгна към таксито. Ноел гледаше след него и се питаше какво й става. Знаеше, че се държи глупаво, но разбираше, че не би могла да постъпи по друг начин. Още в първия миг, когато го погледна, изпита непознато досега чувство, заля я вълна от силно емоционално и физическо усещане. Не знаеше дори името му и сигурно никога вече нямаше да го срещне. Погледна към хотела и видя, че детективът решително се отправя към нея. Сама си беше виновна. Този път нямаше да успее да се измъкне. Усети, че някой я докосва по рамото, обърна се, непознатият я хвана за ръката и я поведе към таксито, бързо отвори вратата и се качи след нея. Каза на шофьора някакъв адрес, таксито потегли, а детективът остана облещен на тротоара.

— А срещата? — попита Ноел.

— Това е голямо събиране — сви рамене той. — Един човек повече — няма никакво значение. Аз съм Лари Дъглас. Ти как се казваш?

— Ноел Паж.

— Откъде си, Ноел?

Тя погледна блестящите му тъмни очи и каза:

— От Антиб. Дъщеря съм на един принц.

Той се разсмя, показвайки равни бели зъби.

— Браво, принцесо!

— Англичанин ли си?

— Американец.

Тя погледна униформата му.

— Америка не е във война.

— Аз съм в Британските кралски военновъздушни сили — обясни той. — Току-що сформираха част от американски летци — Ескадрилата на орлите.

— Но защо воювате за Англия?

— Защото Англия воюва за нас — отговори той, — само че още не го проумяваме.

Ноел поклати глава.

— Не вярвам. Хитлер е нищо и никакъв швабски палячо.

— Може би. Но този палячо знае какво искат германците — да владеят света.

Лари коментираше военната стратегия на Хитлер, внезапното оттегляне от Обществото на народите, взаимния пакт за ненападение, подписан с Япония и Италия, а Ноел го слушаше очарована не заради това, което говореше, а защото й беше приятно да гледа лицето му. Тъмните му очи въодушевено искряха, горяха от завладяваща жизненост.

Не беше срещала друг като него. Той щедро се раздаваше — изключителна рядкост сред мъжете. Беше открит, сърдечен, жизнен, радваше се на живота и искаше да се убеди, че и другите се радват. Беше като магнит, привличащ всички, които навлязат в обсега му.

Пристигнаха в един апартамент на улица „Шмен Вер“, пълен със смеещи се, шумни млади хора. Лари представи Ноел на домакинята — сексапилна червенокоса жена — и се гмурна в тълпата. От време на време Ноел го зърваше обграден от нетърпеливи момичета, всяко се опитваше да завладее вниманието му. И все пак у него няма егоцентричност, мислеше си Ноел. Сякаш изобщо не съзнаваше колко е привлекателен. Някой даде на Ноел нещо за пиене, друг й предложи да й донесе чиния с храна, но тя вече не беше гладна. Искаше да бъде с американеца, далече от момичетата, които се тълпяха около него. Различни мъже се опитваха да я заговорят, но умът й беше другаде. От момента на пристигането им американецът направо я изостави, държеше се, сякаш тя не съществуваше. Защо пък не? Защо му е Ноел, когато би могъл да има всяко от присъстващите момичета? Двама мъже се опитаха да я заговорят, но тя не можеше да се съсредоточи. В стаята изведнъж беше станало непоносимо горещо. Ноел се огледа, търсейки начин да се измъкне. Един глас прошепна в ухото й:

— Да вървим.

И след миг двамата с американеца бяха на улицата, на прохладния нощен въздух. Градът беше тъмен и тих заради невидимите германци в небето и колите се плъзгаха по улиците като безмълвни риби в черна вода.

Не можаха да намерят такси и тръгнаха пеша. Вечеряха в малко бистро на площад „Виктоар“ и Ноел откри, че е изгладняла. Изучаваше американеца, седнал срещу нея, и се питаше какво й става. Той като че беше отключил някакъв извор дълбоко в нея, за чието съществуване тя и не подозираше. Никога досега не беше изпитвала такова щастие. Говореха за всичко. Ноел му разказа за своя произход, а той й разправи, че е от южната част на Бостън и по произход е ирландец. Майка му била родена в графство Кери.