Сидни Шелдън - Кръвна връзка

— Не. Не ми е студено. — Усети, че започва да я тресе.

През прозорците на колата нахлуваше топъл вятър, от който й се стори, че нервите й се изопват. В началото си помисли, че това е плод на въображението й, но инспектор Кампаня се обади:

— Боя се, че ще задуха сирокото. Нощта няма да е лека.

Елизабет знаеше какво означава това. Сирокото можеше да подлуди хора и животни. Горещият и сух вятър носеше пясък от Сахара, а страховитият му и пронизителен звук действаше по поразителен и особен начин на нервите. Щом задухаше сироко, броят на престъпленията рязко се увеличаваше, но съдиите се отнасяха снизходително към извършителите им.

След около час вилата изведнъж изникна сред мрака. Инспектор Кампаня зави по алеята, паркира под празния навес и изключи двигателя. Той заобиколи колата и отвори вратата откъм страната на Елизабет.

— Ще ви помоля да вървите плътно зад мен, мисис Уйлямс — каза той. — За всеки случай.

— Добре — отвърна Елизабет.

Те се приближиха към входната врата на тъмната вила.

— Сигурен съм, че не е тук — каза инспектор Кампаня, — но няма да рискуваме. Бихте ли ми дали ключа си?

Елизабет му подаде ключа. Той внимателно я бутна встрани от вратата, пъхна ключа в ключалката и отвори вратата, като със свободната си ръка държеше пистолета. Пресегна се навътре и запали осветлението, след което целият коридор блесна в ослепителна светлина.

— Искам да ми покажете къщата — разпореди се инспектор Кампаня. — Ще трябва да проверим всички стаи. Нали разбирате?

— Да.

Започнаха да обикалят къщата и навсякъде, където влизаха, високият детектив палеше лампите. Той надничаше във всички гардероби и ъгли, като не пропускаше да се увери, че прозорците и вратите са затворени. В къщата нямаше никой друг освен тях. Когато се върнаха в хола на долния етаж, инспектор Кампаня помоли:

— Ако не възразявате, ще позвъня в полицията.

— Разбира се — отговори Елизабет, повеждайки го към кабинета.

Той вдигна слушалката и набра номера. После заговори с някого:

— Тук е инспектор Кампаня. Ние сме във вилата. Ще остана тук през нощта. Можете да изпратите колата и да паркирате в началото на алеята. — Изслуша отговора им, а после добави: — Тя е добре. Малко е изморена. Ще се обадя по-късно. — И сложи обратно слушалката.

Елизабет се отпусна на един стол. Чувстваше се напрегната и нервна, но знаеше, че на следващия ден ще бъде по-зле. Много по-зле. Щеше да бъде в безопасност, но Рийс или щеше да бъде мъртъв, или щеше да е в затвора. Въпреки всичко, което бе сторил, тя някак не можеше да понесе мисълта за това.

Инспектор Кампаня я наблюдаваше загрижено.

— Бих пийнал едно кафе — обади се той. — А вие?

— Аз ще го направя — каза тя и понечи да стане.

— Вие си стойте на мястото, Мисис Уйлямс. Жена ми твърди, че правя най-хубавото кафе на света.

Елизабет се опита да се усмихне.

— Благодаря ви — каза тя и се отпусна облекчено на стола.

Не бе усетила колко е изтощена психически. Елизабет чак сега за първи път признаваше пред себе си, че дори по време на разговора с Алек все още смяташе, че може да има някаква грешка, някакво обяснение и че Рийс сигурно е невинен. Дори когато бягаше, тя все още си мислеше, че той не е могъл да убие баща й, че не е могъл да извърши всичките ужасни деяния, а после да прави любов с нея и да иска да я убие. Само един изверг би могъл да постъпи така. Хранила бе плаха надежда в себе си. Но бе покрусена, когато чу инспектор Кампаня да казва: „Избягал е, но няма да стигне далече. Предполагам, че ще го хванат до сутринта.“

Не искаше да мисли повече за това, но не можеше да спре. Откога ли Рийс се е готвел да завземе компанията? Може би от момента, в който се бе срещнал с невзрачното петнайсетгодишно момиче, което се чувстваше толкова самотно и изоставено в швейцарския пансион. Сигурно за първи път тогава е решил как да надхитри Сам — чрез дъщеря му. И колко лесно бе това за него. Вечерята в „Максим“, дългите приятелски разговори през последвалите години и чарът му — о, какъв невероятен чар! Имал е достатъчно търпение. Изчакал е, докато тя бе станала жена, а най-смешното от всичко бе, че на Рийс дори не му бе необходимо да я ухажва. Тя го беше ухажвала. Кой знае колко й се е смял. Заедно с Елен. Елизабет се питаше дали двамата не са замислили всичко, питаше се къде ли е Рийс сега и дали полицаите ще го убият, когато го хванат. Не можа да се овладее и започна да плаче.

— Мисис Уйлямс… — Над нея се бе надвесил инспектор Кампаня и й поднасяше чаша с кафе.