Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Прекалено изтощена бе да мисли за това сега, прекалено уморена бе да мисли за каквото и да е. Сякаш всичко се бе случило с някой друг, на някое друго място и по друго време.

Единственото, което имаше значение, бе това, че тя и Рийс са заедно. Елизабет усещаше силните му ръце, притискащи я завинаги в обятията си, и това й бе достатъчно.

Струваше му се, че е влязъл в пламъците на ада. Пушекът бе станал по-гъст и изпълваше стаята с танцуващи призраци. Пламъците обгръщаха Алек, галеха косата му, а пращенето на огъня му приличаше на гласа на Вивиан, която го зовеше като покоряващата песен на сирените.

Изведнъж стана по-светло и той я видя. Тя лежеше на леглото, тялото й бе голо, с изключение на червената панделка около шията й — същата панделка, която бе носила, когато правиха любов за първи път. Тя го зовеше по име, а гласът й бе изпълнен с копнеж. И този път искаше него, а не някой друг. Той се приближи по-близо, а тя шепнеше: „Ти си единственият, когото някога съм обичала.“

И Алек й вярваше. Той бе длъжен да я накаже за всичко, което му бе сторила. Но той бе постъпил хитро — накарал бе други да плащат за греховете й. Ужасните неща, които бе извършил, бяха само заради нея. Докато се приближаваше към нея, Вивиан прошепна отново: „Ти си единственият, когото някога съм обичала, Алек“ — и той знаеше, че това е така.

Тя го обгърна с ръце и той се отпусна до нея. Държеше я в прегръдките си и телата им се сляха в едно цяло. Той проникваше в нея и бе станал част от нея. И този път бе способен да я задоволи. Усещаше удоволствие, което се превръщаше в трудно поносима и жестока болка. Чувстваше, че топлината на тялото й го изгаря, а докато гледаше с учудване панделката около шията на Вивиан, тя се превърна в оживял огнен език, който започна да го гали. Миг по-късно една от пламтящите греди на тавана се сгромоляса с трясък върху него и го превърна в горяща маса.

Алек умря, както бяха умирали другите. В любовен захлас.

© 1977 Сидни Шелдън

© 1993 Ленко Костов, превод от английски

Sidney Sheldon

Bloodline, 1977

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 1998

Оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Warner Books edition, 1977

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9486]

Последна редакция: 2008-11-25 16:00:00

Любезна госпожице (нем.) — Б.пр.

Майко мила! Съсипа ме! (ит.) — Б.пр.

Лайно! (ит.) — Б.пр.

Отвори си очите! (нем.) — Б.пр.

Мога ли да ви помогна с нещо? (фр.) — Бел.пр.

Планинска спасителна служба на Шамони (фр.) — Бел.пр.