Сидни Шелдън - Кръвна връзка

Сякаш изведнъж земята спря да се върти и времето се закова неподвижно. Елизабет имаше смътното усещане, че слуша нещо познато. По телефона чуваше думите, на Алек, но все едно, че слушаше гласа на Рийс. Рийс, който казва: „Някой се опитва да саботира «Рофи и синове». Всичко се върши много умело, така че да изглежда като, поредица от злополуки. Но аз започнах да забелязвам, че има някаква закономерност. Отидох при Сам и решихме да наемем независима агенция, която да проведе разследване.“

Гласът на Алек продължаваше:

— Те изготвиха доклада си и Сам го взе в Шамони. Разговаряхме за доклада по телефона.

Елизабет сякаш чуваше гласа на Рийс да казва: „Сам ме помоли да отида до Шамони, за да го обсъдим заедно… Решихме да запазим тайната само между нас двамата, докато не открием кой е отговорен за всичко.“

Елизабет изведнъж усети, че й е трудно да диша. Когато проговори отново, се опита гласът й да звучи както обикновено.

— Алек, кой… кой друг знаеше за доклада, освен тебе и Сам?

— Никой. Точно в това беше смисълът. Според Сам в доклада се посочвало, че който и да е виновникът, той е бил човек по върховете на компанията.

„Най-висшият ешелон. А Рийс не бе споменавал, че е бил в Шамони, докато детективът не ми каза, че е бил там.“

Тя попита бавно, като едва процеждаше думите си:

— Възможно ли е Сам да е казал на Рийс за доклада?

— Не. Защо?

„Има само един начин, по който Рийс е могъл да узнае какво се казва в доклада. Откраднал го е. Има само една причина, поради която е ходил в Шамони. За да убие Сам.“ Елизабет не чуваше вече какво й говори Алек. Шумът в ушите й заглушаваше думите му. Тя изпусна слушалката, главата й се въртеше и тя се мъчеше да се пребори с ужаса, който започваше да я обзема. Мислите й се изпълниха с объркани и размесени образи. По времето на катастрофата с джипа тя бе оставила съобщение за Рийс, че ще бъде в Сардиния. През нощта, когато се разби асансьорът, Рийс не бе идвал на заседанието на Управителния съвет, но се бе появил по-късно, когато тя бе с Кати. „Помислих се, че мога да ти помогна.“ И малко след това бе напуснал сградата. А дали бе я напуснал? Цялото й тяло трепереше. Сигурно ставаше въпрос за някаква ужасна грешка. Не и Рийс. Не! Идваше й да изкрещи.

Елизабет стана от бюрото и пристъпи с разтреперани крака към вратата, водеща към кабинета на Рийс. Стаята беше тъмна. Тя запали лампите и започна да се оглежда несигурно наоколо, без да знае какво очаква да намери. Не търсеше доказателства за вината на Рийс, а искаше да открие потвърждение, че той е невинен. Невъзможно й бе да си представи, че човекът, когото обича, мъжът, който я бе държал в прегръдките си и бе я любил, е един хладнокръвен убиец.

Върху бюрото на Рийс лежеше настолен календар.

Елизабет го разлисти, прехвърляйки назад листовете до месец септември и стигна до неделята, в която стана катастрофата с джипа. На календара бе отбелязано „Найроби“. Трябваше да провери паспорта му, за да види дали е ходил там. Започна да рови из бюрото, търсейки паспорта, като се чувстваше виновна и знаеше, че сигурно има някакво невинно обяснение на всичко това.

Най-долното чекмедже беше заключено. Знаеше, че няма право да го разбива. Това щеше да бъде престъпление спрямо доверието помежду им, преминаване на една забранена линия, от която нямаше връщане. Рийс щеше да открие, че тя го е направила, а на нея щеше да й се наложи да му обясни защо. Но въпреки всичко Елизабет трябваше да научи истината. Взе един нож за разрязване на писма и разби ключалката, като сцепи дървото около нея.

В чекмеджето имаше куп бележки и сведения. Тя ги извади. Отдолу имаше адресиран с женски почерк плик за Рийс Уйлямс. Пощенското клеймо показваше, че е изпратен преди няколко дни от Париж. Елизабет се подвоуми за миг, а после го отвори. Писмото беше от Елен. Започваше със „Скъпи, опитах се да се свържа с теб по телефона. Налага се да се видим пак в близките дни, за да решим какво ще правим…“ Елизабет не го дочете.

Тя се бе втренчила в чекмеджето, където лежеше откраднатият доклад.

До мистър Сам Рофи

Строго поверително

Екземпляр: единствен.

Почувства, че стаята започва да се върти и се хвана за ръба на бюрото, за да не падне. Остана дълго така, със затворени очи, за да отмине замайването. Вече знаеше кой е нейният убиец. Не друг, а собственият й съпруг.

Тишината бе нарушена от настойчивия звън на далечен телефон. Трябваше й доста време, преди да разбере откъде идва звукът. Тя бавно се върна в кабинета си и вдигна слушалката.