Виктор Юго - Клетниците

— Но затова пък задраскаха мен!

— Не разбирам…

— Много просто. Бях застанал близо до катедрата, за да мога да се обадя и после да се измъкна. Професорът ме гледаше особено втренчено. Внезапно скочи на буквата „Л“ и извика: „Легл!“ Аз отговарям: „Тук!“ Той ме поглежда благо с хищническите си очи и ми казва с усмивка: „Ако сте Понмерси, не можете да сте Легл!“ и ме задраска.

— Страшно ми е неприятно, господине!

— Най-напред ми позволете да кажа няколко думи за Блондо. Ето: „Тук почива Блондо Дългоносов, псето, охраняващо списъците, архангелът на проверките, който беше непреклонен, тъпоумен и омразен. Зачерквам го от числото на живите, както той мене от числото на студентите!“

— Много ми е съвестно…

— Младежо — заяви наставнически Легл, — нека този случай ви послужи за урок. Бъдете точен в бъдеще.

Той избухна в смях.

— Едва не станах адвокат, но сега съм избавен от тази кариера. Възнамерявам да ви направя официално посещение, за да ви изкажа благодарността си. Къде живеете?

— В този файтон.

— Признак на охолство. Това прави девет хиляди франка годишен наем.

В този миг от кафенето излезе Курфейрак.

— Аз съм от два часа в тази квартира и копнея да я напусна, но не зная къде да отида.

— Елате у дома, господине — покани го Курфейрак.

— Щях да се ползвам с предимство — обади се Легл, — но самият аз нямам квартира.

Курфейрак се качи във файтона.

— Кочияш, хотелът Порт-Сен-Жак!

И още същата вечер Мариус се настани в стаята на Курфейрак.

Още първите дни Мариус се сприятели с Курфейрак. Младостта е възраст на бързи спойки. Близо до Курфейрак той дишаше свободно — съвсем ново за него усещане. Курфейрак и не помисли да го разпитва. Лицето на Мариус говореше достатъчно ясно за него. И все пак една сутрин го попита:

— Имате ли някакви политически убеждения?

— Естествено! — отвърна Мариус, едва ли не засегнат от въпроса му.

— Какъв сте?

— Демократ-бонапартист.

— Доста безцветна мишка — забеляза Курфейрак и на другия ден го въведе в кафене „Мюзен“.

Мариус попадна в същото гнездо от остроумни оси. Впрочем въпреки сдържаността и сериозността му, и неговият ум бе крилат и злъчен. Отначало той се смути от наобиколилите го младежи. Те говореха за философия, изкуство, литература, история, религия по съвсем нов начин. След като бе изоставил възгледите на дядо си, за да прегърне убежденията на баща си, той си въобразяваше, че си е изработил устойчив мироглед. Сега предугаждаше със смътна тревога, че това съвсем не е така. За тия младежи сякаш нямаше нищо свято. Подиграваха се с античната трагедия, както и с Жан-Жак Русо. Нито един от тях не произнасяше думата „Императора“.

Мариус бе изненадан и озадачен.

Сред общата врява, Легл неочаквано подхвърли следната дата:

— 18 юни 1815 година, Ватерло.

При думата „Ватерло“ Мариус трепна и загледа внимателно присъстващите.

— Цифрата 18 ми се струва фатална за Наполеон. На 18 Брюмер става консул, на 18 юни бива сразен и Луи ХVIII идва след него.

— Престъпление и изкушение — намеси се в разговора Анжолрас.

Мариус не можеше да понесе тази дума. Той стана, приближи се до окачената на стената карта на Франция и посочи в долната й част един самотен остров.

— Корсика. Малък остров, който направи Франция много велика — каза той.

От думите му лъхна сякаш леден вятър. Всички се смълчаха.

— Франция не се нуждае от Корсика, за да бъде велика — отвърна Анжолрас с устремени пред себе си очи, без да погледне Мариус.

Мариус заговори с потреперващ от сдържано вълнение глас, обърнат към Анжолрас:

— Не подценявам величието на Франция. Но какво губи тя, ако се прибави Наполеон? Да поговорим откровено. На какви позиции стоим? Кои сте вие? Кой съм аз? От кого се възхищавате, щом не се възхищавате от Наполеон? Той въплътяваше всичко. Беше съвършен. Не е ли възвишено да превърнеш Франция в приемник на Римската империя, да покориш света с щика и с цивилизацията си, има ли нещо по-велико от това?

— Свободата — отвърна Комбфер.

Мариус наведе глава. Когато вдигна очи, около него нямаше почти никой. Останал сам с Мариус, Анжолрас го гледаше строго.

Комбфер пееше, слизайки по стълбата на кафенето: