Виктор Юго - Клетниците

Той вече почти не се задържаше в къщи. Леля му се безпокоеше, а дядото упорстваше в своята преценка:

— Влюбен е и го е ударил на живот.

Забелязаха, че носи на гърдите си някакъв предмет, окачен на шията му с черна панделка.

А Мариус ходеше във Вернон при всяко свое отсъствие. Веднъж се върна много уморен и пожела да поплува, за да се освежи. Той се качи набързо в стаята си, смени пътническите си дрехи и отиде на баня. Господин Жилнорман чу стъпките му и побърза да се качи в стаята му, за да го целуне и поразпита.

Но младежът беше вече изхвръкнал, захвърлил доверчиво върху леглото редингота си и черната панделка.

Старецът слезе в салона с победоносно изражение, държейки в ръка редингота и черната панделка.

— Победа! Най-сетне ще разкрием тайната! Романът е в ръцете ни! Ето и портрета!

На панделката действително висеше кутийка, напомняща медальон.

Старецът я отвори. Вътре имаше само едно сгънато листче.

— От нея до него! Отлично ми е познато! Любовно писъмце.

— Хайде да го прочетем! — предложи лелята и си сложи очилата.

Читателят знае съдържанието на завещанието на полковника до неговия син.

Невъзможно е да се опише състоянието на бащата и дъщерята. Бяха вледенени. Господин Жилнорман прошепна само:

— Почеркът на оня кръвник!

В същия миг от джоба на редингота падна пакетче, завито в хартия. Мариус си беше напечатал нови визитни картички. Лелята подаде една от тях на стареца и той прочете: „Барон Мариус Понмерси“.

Няколко минути след това се появи Мариус. Още от прага той видя, че господин Жилнорман държи една негова визитна картичка в ръцете си.

— Значи сега си барон? Моите поздравления! Какво означава това?

— Това означава, че съм син на баща си.

— Аз съм твой баща!

— Моят баща беше скромен и смел воин, проявил величие в най-величавата история, който е отнел две знамена и е получил двадесет рани, умрял е забравен и изоставен и е обичал прекалено много двама неблагодарници: отечеството си и мене.

— Барон като господина и буржоа като мене не могат да останат под един покрив — каза старецът, блед като смъртник. После простря ръка и извика: — Махай се оттук!

Мариус напусна къщата.

На другия ден господин Жилнорман каза на дъщеря си:

— Ще изпращате два пъти в годината по шестдесет пи-стола на този кръвопиец и никога няма да ми споменавате за него.

Мариус напусна дома възмутен, без да каже къде отива, с тридесет франка и часовника в джоба си, както и малко дрехи в една пътна чанта. Нае файтон и тръгна наслуки към Латинския квартал.

Какво щеше да стане с него?

В тази епоха, привидно напълно безучастна, пробягваше неуловим революционен трепет. Във въздуха се носеха отново повеи от дълбините на 1789 година. Младежта си менеше гласа и перушината. Всеки неизбежно правеше стъпка напред. Съвременниците се прекланяха едновременно и пред Наполеон, и пред свободата. Тайна заплаха застрашаваше установения ред и властта беше станала крайно мнителна. В Париж се появи дружеството на приятелите на ABC 2 2 АВС — началните букви на френската азбука, които се произнасят „абеце“; думата „абеце“ означава от друга страна нископоставен унижен човек. Б. пр. Привидната му цел беше образованието на децата, а истинската — осъзнаването на възрастните.

Обявили се бяха приятели на ABC, тоест на унижените, на народа. Тази игрословица беше многозначителна. Те бяха малобройни. Събираха се най-често в кафене „Мюзен“. Повечето бяха студенти, установили сърдечно разбирателство с неколцина работници. Ето имената на ръководителите, които до известна степен принадлежат на историята: Анжолрас, Комбфер, Жан Прувер, Фьойи, Курфейрак, Баорел, Легл, Жоли, Грантер.

Свързани с тясна дружба, младежите образуваха сякаш едно семейство.

Анжолрас беше очарователен младеж, способен да се превърне и в страшилище. Познаваше в най-малки подробности революцията. Беше жрец и воин по природа. Воин за демокрация, жрец на свещен идеал. Единствената му страст беше правдата. В древния Рим би бил Гракх. Беше влюбен в мраморната статуя на свободата.

Ако Анжолрас въплътяваше логиката на революцията, Комбфер представляваше нейната философия. Логиката на революцията може да доведе до война, но философията й — само до мир. Комбфер допълваше и смекчаваше Анжолрас. Анжолрас беше по-мъжествен, Комбфер беше по-човечен. Беше в течение на всичко ново, разсъждаваше. Той заявяваше, че бъдещето е в ръцете на учителя и смяташе, че науката ще преобрази коренно обществения порядък.