Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Ами никак. Докато не застрашиш Мендарк, ще спазвам законите. Свободна си да тръгнеш накъдето ти видят очите, щом си свършим разговора.

— Аз го свърших — отсече Каран и допи чая. — Това не засяга Мендарк. И изобщо нямам какво да ти кажа. Ще ми върнеш ли ножа? — Изуми се, когато Талия го пусна на масата пред нея. — Е, да си вървя ли?

Талия бе отседнала в Предъл преди седмица, защото Мендарк имаше тук свой посредник, с когото тя трябваше да върши друга работа. Дебненето на Каран не беше главната, но тя не се изненада, когато я зърна — в тези рядко населени земи Предъл беше единственият по-голям град.

Прецени шансовете да узнае още подробности от Каран и сметна че ще се наложи да ги изтръгва с принуда. Още нямаше отговор на предишното съобщение, което бе пратила на Мендарк. Току-виж Огледалото се окаже безполезна дреболия като повечето древни вещи, от които хората възнамеряваха да извлекат облага. Ако и тук вече се бе разгоряла война, щеше да постъпи иначе. Не й се искаше обаче да отнеме Огледалото насила, а и не знаеше дали то още е у Каран.

Трябваше да се заеме с другите си задачи — една от тях не търпеше отлагане. Махна с ръка към улицата и каза:

— Ами тръгвай.

Каран се изправи, настръхнала от недоверие, рязко пъхна ножа в канията на колана си, отстъпи заднешком и когато се отдалечи на две-три крачки, промълви:

— Благодаря за обяда.

След миг се скри в тълпата.

В другия край на града намери конюшня с почтен собственик. Купи най-добрия кон, който можеше да си позволи — костеливо животно с белези от шпори. От близкия пазар се снабди с нови ботуши, храна, сапун и топли дрехи за планината, макар че й беше неприятно да отброява монетите от кесията. Бездруго половината пари отидоха за покупката на коня. По здрач изведе неугледното животно, купи голяма торба овес срещу дадена с нежелание поредна монета и тихомълком напусна града през Портата на залеза.

На градската стена пламтяха четири факли и светлината привлече погледа й. До всяка факла се поклащаше труп — трима едри мъже и жена с разрошена от ветреца бяла коса. Правосъдието в Предъл не се помайваше. Каран смуши коня и потегли на север по Широкия път.

След четири дни обученият скийт се върна при Талия окървавен, отдясно по гърдите му липсваха пера.

Талия,

Непременно трябва да се сдобия с Огледалото. Забрави всичко друго и я намери. Ако не дойде по своя воля, я плени и я доведи при мен. Пази се от уелмите.

Помощничката на Мендарк се вбеси от глупостта си. Тръгна с два коня (по-добри нямаше в целия град), яздеше денем и нощем, но знаеше, че няма да догони Каран. Носеше и скийта в кошница. Предположи, че Каран се е насочила към Хечет, село в подножието на планините далеч на север.

От западната махала Флумен към средата на пътя — страноприемницата беше вдигната от трупи и през пролуките духаше студен вятър — изпрати още едно съобщение на Мендарк. Съветваше го да се свърже със своите хора в Хачет, Чантед и други вероятни места, където би отишла Каран, за да я търси. По-късно се натъкна на коня на Каран, но той беше мъртъв от дни, и в каменистите хълмове напълно изгуби следата й.

Каран язди цяла нощ; отби се от пътя преди зазоряване, за да отдъхне час-два. Повече не смееше да си позволи в тази открита местност. Почина си пак следобеда до един почти пресъхнал поток, по чието чакълесто русло имаше няколко вирчета.

Гърлото на коня, който нарече Трикс, беше вечно задръстено със слуз и той непрекъснато кашляше и хъркаше. „Ако трябва да се движим потайно, каква полза от тебе…“ Задряма, а спънатият Трикс почна да пасе пожълтялата трева.

По здрач Каран се събуди, напои коня, възнагради го с прегръдка и две шепи овес — пръхтенето му я поръси със зрънца — после се метна на коравото седло и пътува до среднощ. Преди да спре под клонящата към хоризонта ярка мъглявина, така се беше натъртила, че едва се държеше на крака. Общо взето, през нощта будува: изчопляше овес от косата си, броеше си синините, зяпаше звездите и силуета на Трикс, който пръхтеше дори насън.

Утрото не бе настъпило, когато изведнъж се събуди от тревожни сънища — виждаше лица в Огледалото: взираха се гневно в нея, обвиняваха я и настояваха да изпълни дълга си. Виденията се разпръснаха още преди да си спомни чии са тези лица. Мейгрейт ли й се мярна, или онази възрастна жена, която бе видяла в Огледалото във Физ Горго?

А се появи още едно затруднение. Мендарк щеше да научи за нея от Талия. Това Огледало привличаше всички силни на деня, засмукваше цял Сантенар във въртопа си. Не бе чувала кой знае какво за Магистъра, но ако трябваше да вярва на слуховете, не беше благ човек. Изобщо не й се искаше да си има работа и с него .