Йън Ървайн - Геомант

Йън Ървайн е роден в Батърст през 1950 г. Завършил е колежа „Шевалие“ и университета в Сидни: бакалавър на науките по геология и докторска степен по океанография.

Първоначално Ървайн работи като проектен мениджър по проблемите на опазването на околната среда. През 1986 г. основава собствена консултантска фирма, извършваща проучвания за клиенти от Австралия и света. Работи в множество страни от Азиатско-тихоокеанския регион. В качеството си на експерт по замърсяването е взел участие в изготвяне на някои от австралийските насоки за опазването на океана.

Йън живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Поредиците „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“ са публикувани в единадесет страни.

www.ian-irvine.com

Цялата фабрика кънтеше от яростта на надзирателя ѝ — Тиан бе осведомена за приближаването му още преди въпросният да е преполовил пътя си. Врати биваха разтваряни с ритник-трясък, грозни ругатни прогонваха замоталите се на пътя му работници, чуваше се и онова специфично издрънчаване, издавано от острието на меч, блъскано по мебели.

— Къде по дяволите е Тиан? — ревеше той. — Този път здравата е загазила.

Желанието ѝ да се скрие бе унищожително — и също така напразно. Тя отново се приведе над тезгяха си и заработи по-съсредоточено. Каква ли грешка бе допуснала? До този момент никога не бяха възниквали проблеми с работата ѝ.

Вратата на кабинката ѝ бе грохотно разтворена, за да направи път на надзирател Грист, чиято гръд се повдигаше тежко. Едър, потен мъж, вонящ на чесън. Между копчетата на ризата му надничаха косми.

— Какво ти има, Тиан? — кресна надзирателят. — Този хедрон не работи! — Стовари кристал върху работната маса. — Това означава, че контролерът става безполезен, кланкерът застива и умират хора !

Пред лицето ѝ бе разтърсен юмрук с големината на пъпеш.

Изквичавайки, тя отскочи встрани. Двамата с надзирателя не се спогаждаха особено, ала никога до този момент не го беше виждала толкова ядосан. Значи положението с войната беше по-лошо от когато и да било. Тя внимателно взе хедрона — парче кварц с големината на пестника ѝ, оформено да притежава двадесет и четири страни.

— Функционираше напълно, когато го приключих. Контролерът у теб ли е?

Беше. Него Грист постави на плота внимателно, защото все пак си имаше работа с деликатно психомеханично устройство — рожба на прецизна изработка, с която дори скрутаторски часовникар би се гордял. Контролерът приличаше на метален октопод. Двадесет и четирите му пипала изникваха от кошница вплетена мед и наслоено стъкло.

Тиан вложи хедрона и стисна медальона, окачен на шията ѝ, при което се почувства малко по-добре. Извика съответното движение в ума си и докосна индикатора до едно от металните пипала. То се разгърна, сви се, а после ритна по жабешки.

— Това вече е друго нещо — каза Грист и се приведе по-близо.

Тиан се отдръпна, за да избегне вонята му. Надзирателят не разбираше. Това не беше и една стотна от потенциалната реакция, която би трябвало да покаже контролерът, за да може да функционира в ходеща бойна машина — кланкер, според общоприетото название. Освен това кристалът почти не излъчваше аура. Нещо определено не беше наред. Тя си представи ново движение. Отново жабешката конвулсия. Смръщена, Тиан опита за трети път. Сега пък изобщо не последва реакция. Останалите пипала също отказаха да реагират. Аурата изчезна съвсем.

— Хедронът замина. — Тя нервно стисна медальона си. Една от страните на кристала блесна под светлината на лампата. — Не разбирам. Какво е правел кланкерът? Опитвал се е да изкатери нанагорнище?

— Угаснал е на няма и петнадесет левги от Тикси! — тросна се Грист, изтегли ръждив меч и се плесна с него по бедрото. Извличаше удоволствие от сплашването. — Последните два контролера, изработени от теб, също дефектираха. Насред бойното поле.

По кожата ѝ плъзнаха тръпки. Дефектен контролер не беше напускал фабриката в продължение на двадесет години.