Йън Ървайн: Геомант - 2 том

Йън Ървайн е роден в Батърст през 1950 г. Завършил е колежа „Шевалие“ и университета в Сидни: бакалавър на науките по геология и докторска степен по океанография.

Първоначално Ървайн работи като проектен мениджър по проблемите на опазването на околната среда. През 1986 г. основава собствена консултантска фирма, извършваща проучвания за клиенти от Австралия и света. Работи в множество страни от Азиатско-тихоокеанския регион. В качеството си на експерт по замърсяването е взел участие в изготвяне на някои от австралийските насоки за опазването на океана.

Йън живее със семейството си в северната планинска част на Нов Южен Уелс. Поредиците „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“ са публикувани в единадесет страни.

www.ian-irvine.com

Иризис седеше в коженото кресло на чичо си, заслушана в бушуващата вън буря. Вятърът все по-силно фучеше сред зъберите.

Снежната виелица подхождаше на настроението ѝ. Експериментът с Юлия бе обречен на провал. И какво щеше да последва?

Някой друг занаятчия би могъл да опита да подири нов живот някъде далеч. Но не и Иризис. Цялата ѝ същност бе обвързана със семейството ѝ и с дейността ѝ. Колкото и да ги ненавиждаше, колкото и да говореше против близките си, по-скоро би предпочела да умре, пък било то и посрамена, отколкото да живее без тях.

Ниш доведе Юлия преди зазоряване, когато фабриката бе най-тиха. Дори и това беше изпитание за нея — дребната жена трепваше при всеки звук, а всеки път, когато някой се приближеше, тя бързаше да се свие край стената.

На майстора се полагаха две стаи. По-голямата от тях съвместяваше кабинет и работилница. В средата на кабинета се издигаше огромно бюро от палисандър, обградено с три кожени кресла. Край една от стените бе разположен работен плот, върху който все още стояха някои от инструментите на покойния майстор Баркъс. Отсрещната стена бе заета от библиотека, притежаваща няколко десетки тома и купища свитъци.

По-дребното помещение приютяваше инструменти, карти и схеми, готови и незавършени механизми, както и всякакви материали. Именно тук Иризис бе намерила паяжинената нишка.

Край вратата бе оставен поднос с храна и напитки. Занаятчията вече бе започнала да потропва с крак, когато Ниш се появи, следван по петите от Юлия — маскирано куче. Механикът заключи двете врати, външна и вътрешна.

Юлия изглеждаше напрегната. Може би заради непознатата обстановка, може би заради това, което се очакваше от нея, реши Иризис. Перцепторът остана до вътрешната врата, душейки с наклонена встрани глава.

— Би ли искала да хапнеш нещо, Юлия? — високо попита Иризис.

Антифоните пропуснаха част от звука и Юлия подскочи. Явно не беше усетила присъствието на Иризис. Тук имаше толкова много миризми: стари книги, мухлясал килим, палисандрово дърво, машинно масло и киселини (откъм тезгяха), горещ восък и закованата над огнището риба меч, чийто мирис не можеше точно да бъде описан. Иризис нарочно беше запалила и ароматни масла: цибет, розмарин, кедър — за да провери дали Юлия ще се обърка.

— Не, благодаря — отвърна дребната жена, копирайки гласа ѝ. Започна да обикаля стъпка по стъпка из стаята, като веднъж леко се бутна в бюрото, а друг път в стол. Изглежда заучаваше разположението бързо, защото повече не се блъсна в нищо. Често докосваше някои предмети, а други доближаваше до носа си.

През цялото време Ниш не изпускаше Юлия от очи, което подразни Иризис. И същевременно я озадачи. Нима бе възможно да изпитва ревност?

— Обясни ни какво правиш, Юлия — меко каза Ниш.

Може би думите му бяха прекалено тихи, защото дребната жена се огледа объркано, като че опитваща се да долови точната посока на недочут шепот. Той повтори думите си, по-силно. Юлия го погледна и му отговори със собствения си глас, мек и безцветен като косата ѝ.

— Тук решетката е различна. Освен това в нея има нови възли.

— Това трябва да са артефактите на стария майстор — рече Иризис. — Ако можеш да разпознаваш проявите на Тайното изкуство, тук би трябвало да виждаш много от тях. Той имаше купища магически приспособления. Помня, че ми ги показваше, когато бях малка.