Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Ръката му си оставаше същата на вид. Очевидно регенерирането бе бавен процес, а също и изморителен, защото Рил се отпусна. Цветът му се промени в зеленикав. Пред Тиан се разкриваше възможност да избяга. И най-добре да се възползва от нея, преди да се е върнал другият лиринкс.

— Ти не приличаш на останалите човеци, които сме свикнали да виждаме — войници и опълченци — каза Рил. — От хора като теб можем да научим много за човечеството.

Тиан продължаваше да дъвче — оризова паста с кълцани варени зеленчуци. Дали разговорът ѝ с лиринкса можеше да бъде определен като измяна? Сигурно спасяването на живота му можеше да бъде определено като такава, макар и да бе извършено под принуда.

Тя се изправи, без да изпуска Рил от поглед. Той повдигна ръка, отпуснала се обратно заради слабост. Моментът беше настъпил. Тя внимаваше да не прави резки движения. Приближи се да погледне Пелф и другия войник. И двамата вече бяха мъртви. Допирът до безжизнената плът я накара да потръпне. Очите на Рил не се отделяха от нея, макар че той продължаваше да не помръдва, дишащ тежко. Тиан започна да прибира нещата обратно в раницата си, като внимаваше да не се приближава до лиринкса.

— Къде отиваш, малка бегълкиньо?

Тя погледна към дългия тунел.

— Другият лиринкс пое в тази посока. Трябва да потърся друг изход.

— Смела си — отбеляза Рил. — Само че въпреки това ще умреш. Навън бушува виелица. Но пък ти би могла… — Той наклони глава и я погледна хитро.

— Какво?

— Би могла да дойдеш с мен.

— Не! — Тя рязко отстъпи. — Много добре зная какво искаш. Няма да стана храна за новоизлюпените ти.

Защо ѝ трябваше да го изрича? Сега ясно можеше да си представи как лежи безпомощна, а някакви подрастващи създания хищно откъсват хапки от плътта ѝ.

— Ние също раждаме децата си. Нима знаеш толкова малко за нас?

Тиан знаеше единствено ужасните слухове и това, което бе видяла с очите си.

— Освен това съм ти длъжник — напомни той.

— Не искам и тези ми думи да прозвучат обидно — внимателно рече Тиан, — но как бих могла да съм сигурна, че ти действително притежаваш чест?

— Досега можех да те убия десетки пъти. — Рил стовари юмрук върху земята, при което изпълни пещерата с ехо. Кожата му си възвърна бойната сивота, с която се бе отличавала по време на сражението.

Занаятчията се дръпна.

— Сега разкриваш истинските си цветове. — Каламбурът беше неволен, ала пак ѝ достави удоволствие.

Тя взе арбалета и колчана с болтове на един от мъртвите стрелци, зареди оръжието и каза:

— Аз също бих могла да те убия.

Кожата му промени цвета си в мръснозелен. Той легна, допирайки буза до земята.

— В сегашното си състояние не се съмнявам — хрипкаво рече лиринксът. — Е, ще го направиш ли?

Ако той беше скочил към нея, Тиан щеше да го простреля. Но младата жена не можеше да се насили да застреля беззащитно същество. В преддверието на средния тунел тя извади кристала си, който все така сияеше. Очите на Рил се разшириха, а Тиан тутакси съжали за постъпката си. Ала безкрилият не помръдна. Приличаше на стъпкан мях — никакво сходство с живите бойни машини, които той и останалите лиринкси представляваха по време на битката.

Тиан бързо закрачи по протежение на прохода. След няколко минути ходене пред нея изникна труп. Главата му лежеше още по-натам, одъвкана. Все пак по бялата коса можеше да бъде разпозната — принадлежеше на клетия Хантс. Едното му око сякаш беше обърнато към нея.

Занаятчията отмина трупа и продължи, но скоро бе принудена да спре, защото тунелът рязко свършваше, прекъснат от гладка преграда. Тиан откри ръчката и я дръпна. Каменната врата се завъртя, пропускайки леден въздух. Небето беше сиво, имитиращо цвета на пейзажа. И то не обикновено сиво, а заканително.

Вятърът буквално я пронизваше, живително жесток студ. Върху горната ѝ устна започна да се образува ледена висулка. Тиан се дръпна малко навътре и започна да си облича дрехите, принадлежали на съпругата на Джоейн. Дарът моментално я сгря и тя прекара около минута със сведена глава, възпоменавайки верния си приятел. Отново отвори вратата и надникна навън. Действително бушуваше снежна буря. Единствено заплахата от лиринкси би принудила Тиан да излезе.

Изходът изникваше на малка скална площадка върху стръмен склон. От лявата си страна Тиан можеше да види очертанията на дърво, макар и размазани от бурята. Склонът от дясната ѝ страна потъваше в белота. Фабриката би трябвало да се намира от другата страна на планината, макар че подобно време не беше твърде подходящо за такива догадки. Но занаятчията не смееше да се върне обратно. Кратко колебание определи ляво като по-благоприятната посока, затова Тиан пое именно натам.