Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Отвъд дървото я очакваше оголен склон, където вятърът захвърляше ледени иглици в лицето ѝ. Тиан погледна надолу, но не видя нищо. Поглед нагоре имаше сходен резултат. Снегът не се спускаше от небето, а свиваше под прав ъгъл, за да вее право насреща ѝ. Само след десетина крачки тя изгуби пътеката. Нямаше представа кое време на деня е. Накъде трябваше да поеме? Никаква представа. Стъпките ѝ ставаха все по-бавни и унили.

Мощен повей на вятъра я блъсна към склона. Ако бе долетял от друга посока, щеше да я събори. Времето се влошаваше бързо. Ако продължа, ще умра.

Тя пое обратно. Предпочиташе риска от изяждане пред сигурната смърт. Възможно беше лиринксът да удържи на думата си. Имаше вероятност той действително да познава честта. Студът и вятърът бяха безразлични. Тях беше невъзможно да убедиш. Вихрите щяха да угасят топлината на тялото ѝ и да продължат да пищят равнодушно.

Привела глава, Тиан крачеше. Снежните парцали запречваха погледа ѝ. Обратният път ѝ се струваше далеч по-дълъг. Вече бе изминала над хиляда крачки, а никъде не виждаше нищо познато. Краката ѝ хрущяха сред снега. Веждите ѝ се бяха вледенили. Вече не усещаше ушите си. Всяка следваща стъпка изискваше усилие.

Най-сетне зърна дървото. Значи вратата се намираше на не повече от стотина крачки. Младата жена започна да отброява стъпките си, за да не я подмине. Времето бе съумяло да се намръщи още повече, но това не би трябвало да влияе на разстоянията. Тиан очакваше да види входа по време на деветдесетото отброяване. Ала то дойде, а от входа нямаше и следа. Сто, сто и една… Дали беше оставила вратата отворена? Ако я беше затворила, може би никога нямаше да я открие. Мозъкът ѝ придобиваше все повече черти на замръзнала гъба.

Сто двадесет и една, сто двадесет и две. Явно я беше подминала. Тя плъзна поглед по склона, ала той бе покрит с цялостна ледена кора. Дали пък крачките не бяха двеста? Вече не помнеше. Възможно беше да са били толкова. Тя продължи, ала на стъпка номер триста вече знаеше със сигурност, че е подминала входа.

Тя пое назад. Скоро се озова на изключително стръмен склон, за който бе сигурна, че не е виждала. Тиан отново промени посока. Само че тук пътят бе още по-хлъзгав. Едва беше направила няколко крачки — и вече залиташе. За щастие падна в пряспа.

Занаятчията се измъкна от снега — само за да попадне в друга снежна кухина. С мъка успя да се изкатери. Скален ръб запречваше пътя ѝ нагоре. Снегът вече падаше не на парцали, а като цялостна завивка, която някой изтупва над легло. Много късмет се изискваше за оцеляването в подобна снежна буря.

Изтощена, Тиан отпусна глава върху раницата си. Очертанията на хедрона се забиха в бузата ѝ. Тя го извади, стисна го в дланите си и затвори очи.

През дните, прекарани от Тиан в мината, в приполярните области на Сантенар, на около четиристотин левги на юг в Кара Агел (Ледното море) се бе зародил мощен циклон. Той пое на север през Кара Гашад (Огненото море), намери си пролука сред планините, стрелна се над Ха Дроу, като пътьом покриваше всичко с дълбоки преспи, а после, продължаващ да набира сила, с писък се стрелна над морето Талаламел, за да поеме на север. След като изсипа още сняг върху езерото Калисин (метеоритен кратер с чудат остров в средата), той стремглаво се нахвърли върху Великите планини.

Планините блъснаха бурята на север, където тя все пак откри пролука, покатери се и започна да изсипва товара си над разчленените вериги. Южно от Тикси бурята се сблъска с топъл атмосферен фронт, поел от далечен Крандор. Така най-страховитата снежна виелица на века се канеше да се нахвърли върху източните планини.

Вятърът се бе усилвал цял ден. Сега пищеше край склоновете на пещерата, запращащ сняг към облаците в напразен опит да ги накара да си го приберат обратно. Тиан започваше да изпитва ужас. Освен ако не се случеше някакво чудо, тя щеше да си умре тук.

Бе преминала обучения по оцеляване в подобни условия, само че те не бяха предвиждали чак такъв студ. Температурите щяха да продължат да падат, докато тя не замръзнеше жива. Единствено можеше да се опита да си направи заслон под скалния ръб.

Тя започна да изрязва снежни блокове с ножа си, които струпваше от двете си страни. Беше тежка работа, но полезна — тук склонът бе леко вдлъбнат. Макар хлътнатината да беше много плитка, пак предлагаше известна защита.

В един момент ножът на Тиан буквално удари на камък, остъргал целия сняг. Тя бе успяла да обгради две трети от заслона си. Видимостта бързо се свиваше, скоро спадна до две стъпки. Младата жена започна да използва снега и под себе си, за да довърши укритието. Когато стана готова, мястото приличаше на малка гробница, две крачки широка и четири дълга.