Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Вече започва да ми се изяснява — рече механикът.

— Какво ще кажеш на баща си?

— Че е невъзможно да изработим устройство, защото ще са ни нужни години да разберем начина, по който талантът Юлия функционира. В това има голяма доза истина.

— Разбира се! Не е нужно да казваш, че е защото съм безполезна и некомпетентна.

— Да, не е. Но и в този случай с нас е свършено.

Той започна да се разхожда из стаята и да разглежда схемите, книгите, свитъците и странните, полуготови устройства, разхвърляни по работната маса. Иризис си отхапа от наденичка с канела. Но нямаше апетит.

Някой почука на външната врата. Ниш не обърна внимание, само че посетителят упорстваше.

— Няма ли да отвориш най-сетне?! — тросна се занаятчията.

Механикът отключи вътрешната врата, дръпна резето на другата. Оказа се, че отвън стои перквизиторът и изглежда раздразнен.

— Е? — нетърпеливо възкликна Джал-Ниш.

— Напредваме — излъга синът му. — В момента не мога да говоря, заети сме.

Джал-Ниш го сграбчи за дрехата.

— Разполагате с време до утре сутринта. Войниците на Ги-Хад са открили Тиан в мината, но са били нападнати от лиринкси. Отговорникът е единственият оцелял. А Тиан… Тиан… — Той се давеше от ярост. — Това ще ме довърши.

— Какво? — кресна Ниш. Спохождаше го отвратително предчувствие. — Мъртва ли е?

— Тялото ѝ не е било открито. Или е мъртва и изядена, или е била отведена. Ако измъкнат тайните ни от нея…

— Може да е избягала — намеси се Иризис. — Бива я в това.

— Никой не може да избяга от лиринкс. Какво ще кажа на скрутатора?

Краката на Крил-Ниш не го държаха:

— Какво ще правим?

Перквизиторът грубо го изправи.

— Скрутаторът иска Тиан. Ще я намерим, ако е жива, и ще я върнем.

Той блъсна Ниш назад, при което последният се приземи по задница.

— Пак казвам, давам ви време до съмване. Тогава тръгвате с нас — без значение дали за да довършите работата си, или в ролята на обикновени войници. — И Джал-Ниш затръшна вратата в лицето на Ниш.

— Гади ми се — заяви механикът. — Сякаш отново съм ученик и баща ми ми преглежда домашните. Никога не оставаше доволен.

Иризис си взе парче сирене и замислено започна да го гризе. Механикът започна да прокарва нокти по дъските. Изключително дразнещ звук, породил у занаятчията желание да го зашлеви.

— Остава ни само едно нещо — продължи Крил-Ниш. — Тъй като не можем да изработим търсещо устройство, ще трябва да вземем Юлия с нас и да опитаме да я използваме.

— Тя ще откачи!

— Животът ни зависи от това.

Юлия бавно се приближи до Ниш и го докосна по бузата.

— Искам да ти помогна, Ниш.

— Зная. — Той се изправи. — Можеш ли да видиш Тиан?

Перцепторът сви рамене.

— Не зная как изглежда тя.

— Неотдавна ти каза, че си видяла жена с ярък кристал. Сега виждаш ли я? — включи се Иризис.

— Кристалът угасна.

— Искаш да кажеш, че е мъртва? — Ниш подскочи.

— Не я виждам.

— Кога угасна?

— Днес. Вчера.

— Днес или вчера, Юлия? Много е важно.

— Не зная.

Иризис постави на масата един контролер и разгърна пипалата му.

— Това устройство е било изработено от Тиан. Може да ти помогне да я усетиш.

Юлия дори и не го погледна.

— Не е нужно да я търся. Ако кристалът се събуди, ще го видя в модела си.

— Но тази жена действително ли е била Тиан? — настояваше Иризис. — Прилича ли възелът ѝ на този контролер?

— Не, но личи, че тя го е направила.

— Значи жената е била Тиан? — напрегнато каза Ниш.

— Да.

— Най-сетне! — възкликна Иризис. — А какъв е кристалът, който виждаш? На този ли прилича? — Тя повдигна контролера, сочейки хедрона.

— Не.

— Ами на този? — Иризис сне индикатора си и го постави в ръката на Юлия.

— Не, много по-силен е.

— Какво ли би могло да бъде? — рече механикът.

Сините очи на Иризис заблестяха.

— Чудя се…

— Да?

— Няма значение.

— Умееш ли да разчиташ карти? — обърна се Ниш към Юлия.

— Зная какво са. Но никога не съм виждала. Ярката светлина наранява очите ми.

Механикът взе една от картите, които бе разглеждал по-рано, и я разстла на пода.

— Това е карта на фабриката. Ето тук е стаята, в която живееш… — Той се сети. — Разбира се, ти не можеш да я видиш, а аз не мога да я опиша така подробно.

Макар очите ѝ да бяха закрити с превръзка, погледът ѝ бе насочен към него. Настъпи тишина. Най-сетне Юлия тихо каза:

— Ще опитам с… очилата. Само за малко.

Крил-Ниш ги взе и свали маската ѝ. Юлия бе стиснала очи. Механикът ѝ постави очилата и ги закопча на тила ѝ.