Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Виждам само две — отвърна Юлия с гласа на Иризис. Вече бе престанала да имитира Ниш, което също дразнеше занаятчията. — Опитвам се да променя решетката и да ти намеря място. — Това беше отговор на въпроса на Ниш.

— А как изглежда тя? — попита Иризис.

Върху лицето на Юлия изникна упорито изражение, но то трая само миг.

— Ти ли я направи? — Тя хвана долната част на блузата си и леко я протегна напред.

— Да — рече занаятчията. — Харесва ли ти?

— Чувствам се прекрасно. Останалите дрехи винаги ме жулят и стържат. — Тя потръпна. — Решетката изглежда така, както си поискам. Понякога я променям.

— Как изглежда сега? — поинтересува се Ниш.

Веждите на перцептора леко трепнаха над маската.

— Ветрила.

— Ветрила? — повтори Иризис. — Какво по дяволите трябва да значи това?

Този път Юлия не трепна и не се раздразни, макар че се приближи по-близо до Ниш.

— Харесвам ветрила! — дръзновено рече тя. — Гадател Фламас, който ми позволи да живея в тъмницата му, имаше стотици от тях. И бяха красиви. Всякакви цветове и шарки. Обичах да поглеждам към тях през пръстите си.

— Юлия, нашите съзнания не могат да ги видят — каза Ниш. — Не разбираме какво имаш предвид под ветрила.

— Решетката ми е ветрило. Огромно ветрило се разгръща пред мен, нагънато на стотици места. — Тя разпери ръце. — Сега е тюркоазено, но мога да променя цвета, ако ис…

— Небеса, кого го е грижа за… — Срязана от резкия жест на Ниш, Иризис бе принудена да замълчи.

— Всичко пред мен е разположено върху ветрилото, милиони драскулки. Хората винаги се отличават от останалите неща. Те са по-ярки, но са заплетени. Понякога мога да разплитам възлите им.

— Какви хора? — заинтригувано попита занаятчията. — Искаш да кажеш, че виждаш всички в света?

— Не, разбира се! Само талантливите хора. — Юлия се беше намръщила презрително. — Повечето са дребни точици, в които не мога да надникна, само че някои хора се появяват като ярки възли, особено онези, които използват Тайното изкуство. Джал-Ниш ме научи на това.

— Мен можеш ли да видиш? — попита Ниш.

— Ти нямаш талант. — Тя го каза тъй прямо, че механикът трепна.

— Мен също не можеш да видиш — сухо каза Иризис.

— О, теб те виждам! Само че ти не си възел, а черно топче.

Занаятчията помълча малко, сетне продължи:

— Но ти спомена няколко ветрила.

— Зад мен се разгръща друго ветрило. Сега е бледосиньо, много по-малко. Него не мога да видя така добре. Други ветрила се разгръщат встрани. — Разпери ръце. — И нагоре, и надолу! Онова, което отива надолу, е кафяво, но него не мога да видя ясно.

— Просто чудесно! — изтърси Иризис. — Това ли е талантът, за който трябваше да полагаме такива усилия? Драскулки върху ветрила? Направо да повикаме перквизитора да ни обезглави още сега.

Все още разперила ръце, Юлия застина. Ниш закова с убийствен поглед Иризис.

Перцепторът бавно се завъртя, за да застане с лице към механика.

— Да ви обезглави? — прошепна тя.

— Ако не намерим занаятчия Тиан и не я доведем обратно, точно това ни чака — рече Крил-Ниш. — Надявахме се да изработим магическо устройство за теб, с чиято помощ да намерим Тиан.

— Не е задължително да са ветрила — рече Юлия. — Моделът може да бъде каквото си пожелая. Понякога светът е като увиснало във въздуха яйце, пълно с ярки петънца. Или…

Иризис сграбчи кичур от косата си с видимото намерение да го отскубне. Зъбите ѝ скръцнаха.

Ниш приклекна пред дребната жена.

— Проблемът, Юлия, се състои в това, че ние не разбираме как ти съзираш света. Ние не виждаме ветрила и петнисти яйца. Не знаем как да използваме решетката ти, за да намерим Тиан. Трябва да я намерим, иначе ще изгубим войната. И тогава лиринксите… — Той млъкна, защото Юлия започна да трепери.

— Тя трябва да знае — вметна занаятчията.

— И тогава лиринксите ще ни изядат — довърши Ниш.

Юлия изхриптя, отърча в склада и се сви там. Двамата не я последваха.

Ниш премести подноса с храна до бюрото и го подаде на Иризис. Тя отказа. Самият механик си взе няколко сушени смокини и започна шумно да изсмуква вътрешността им. Звукът се стори особено дразнещ на Иризис.

— Нещата вървят на зле, Крил-Ниш!

Той сепнато я погледна.

— За пръв път от не зная колко време насам използваш правилното ми име.

— Което трябва да е показателно за дълбочината на отчаянието, което изпитвам.

— Не мога да повярвам, че ти се предаваш, Иризис.

— Няма начин да успеем. Няма как да видим това, което вижда тя, а дори и да имаше, не бих могла да изработя устройство. Ясно ти е защо.