Иън Ървайн - Сянка по стъклото

Очите на старицата трепнаха. Каран понечи да побегне. Вратата на конюшнята се затвори с трясък и трети грамаден мъж, истински великан в сравнение с нея, я залости шумно.

— Дайте ми кесията — изфъфли старицата през голите си венци. — Момето си е за вас.

Тръгнаха към нея с разперени ръце. Приличаха си като братя. Ножът блесна в ръката на Каран и грамадният мъж до вратата тутакси докопа една лопата. Каран проумя, че не веднъж са вършили същото — размахваше ножа, въртеше се, дебнеше ги да доближат. Дарбата й рядко грешеше в безизходица. Великанът се готвеше да я удари… сега! Лопатата полетя безмилостно към главата й, тя приклекна светкавично и острието се заби с хрущене под сърцето на втория мъж на масата. Той се свлече без звук.

Каран изщъка като рак под масата, клекна, изправи се рязко и я прекатури. Ръбът халоса старицата и тя се просна във фъшкиите.

— Мамичко! — изрева мъжът.

Каран блъсна масата към него, прескочи старицата и побягна към дъното на конюшнята. Великанът с лопатата трополеше тежко след нея. Имаше и заден изход, но и той беше залостен. Тя се завъртя тъкмо когато великанът метна лопатата по нея като копие, тупна на колене, претърколи се, покатери се ловко, подскочи, улови се за една греда, прехвърли се на съседната и се качи на открития от едната страна плевник над средата на конюшнята.

В другия край имаше стълба. Каран се напъна да я събори, но беше закована. Имаше разхвърляно сено, бали слама и чували с мухлясало зърно, а също разкъсани кесии, гърнета с маслини, провесени пушени бутове и друга храна. Каза си, че е чудато да ги съхраняват над мръсната вмирисана конюшня, още повече че сламеният покрив явно течеше.

Стълбата заскърца и Каран надникна надолу. Куелт беше на третото стъпало и й се хилеше, другият стоеше под него.

Каран надигна един чувал и го блъсна през ръба. Зеблото се разкъса и зърното се изсипе като водопад. Куелт изпсува, хвана се за очите, стовари се върху великана и двамата се катурнаха на пода. Каран замята по тях гърнета и кутии и накрая Куелт офейка. Другият лежеше неподвижно. Развоня се на оцет и маринован лук.

Каран стъпи върху балите и започна да сече покрива там, където сламата беше почерняла. От прахоляка я засърбя носът. Мъчна работа, но скоро проби малка дупка и през нея проникна благословена светлина. Стълбата заскърца повторно, тя обаче не чу. Грозната глава пак надникна на ръба. Каран кълцаше, колкото сили имаше, но още не можеше да отвори достатъчно широка дупка.

Куелт се качи, насочил към нея страшна тризъба вила; очите му бяха изцъклени смахнато. Каран се стъписа и падна от балите. Изродът удари с вилата, Каран се извъртя и зъбците се забиха в една греда на тавана. Цялата постройка се разтресе. Докато Куелт се опитваше да измъкне вилата, Каран строши в главата му гърне с маслини.

Скочи към стълбата и щом главата на великана се показа, го цапардоса с един пушен бут. Разкапаното месо се пръсна с непоносима смрад. Великанът залитна, стъпалото се счупи и той за миг увисна на брадичката си, после рухна на пода. Каран запрати по него смрадливите останки от бута, метна още едно гърне по Куелт и се хвърли към дупката. Най-сетне я разшири толкова, че да се провре. Прибра ножа в канията и подскоча нагоре, но балите се разпиляха и лъсна скривалище с кутии, в които бяха нахвърляни златни и сребърни съдове и какви ли не скъпоценности. Нищо чудно, че тук не продаваха коне.

Каран трескаво нареди балите, за да стигне до дупката. Изродът вече мърдаше. Тя измъкна главата и раменете си, но нещо й пречеше. Торбата, за която съвсем бе забравила, се бе закачила в сламата.

А после някой стисна единия й крак и я дръпна надолу. Каран кресна, ритна и усети как улучи нещо. Задърпа отново с ръце, ботушът се изхлузи от крака й и тя запълзя по сламения покрив.

Куелт изрева и хвърли вилата през дупката — толкова близо до нея, че й проби панталона. Каран се спъна, падна и я хвана. Куелт изскочи на покрива. Тя се опита да замахне с вилата към него, но грозникът я изтръгна от ръцете й — оказа се изумително бърз за туловището и шкембето си. Каран бързо извади ножа си, но осъзна колко е безполезен срещу вилата, метна се настрана, тупна на сламата и се плъзна надолу.

Стрехата провисваше ниско и падането не беше чак толкова лошо. Тя се тръшна по задник, изохка и закуцука по уличката с ножа в ръка.

На ъгъла налетя с главата напред във висока фигура, скрита от широка роба и качулка. Кафяви пръсти стиснаха китката й толкова здраво, че нямаше надежда да се откопчи. Каран стъписано вдигна глава.