Иън Ървайн - Сянка по стъклото

Мендарк като че се подразни от думата.

— Имам хора там, но им е много трудно. Границите на Орист са затворени, Игър е окупирал околните земи. Мъчно е да вкараш някого там и още по-мъчно е да се измъкне.

— И така да е — вметна Тенсор, — ти сигурно си измислил нещо.

— Получавам някои сведения от хората си, но са неясни и противоречиви.

„Досущ като тебе, приятелю — рече си Тенсор. — Вървиш към заник и не би пропуснал такъв шанс. Аз също няма да го пренебрегна. Но това ще ни раздели“.

Реши да подхване разговора иначе.

— И аз чух за настъплението на Игър. Армиите му вече са се разположили в Куилсин и Галардил и той се готви да напредне към Ягадор от юг. Какво го е подтикнало към действие?

Щом чу името на Игър, Мендарк се сепна, като че ли предпочиташе да не мисли за него. Заговори с необичайно безчувствен глас.

— В Галардил пътищата са добри, проходими са и през зимата.

Мълчанието отново се проточи. Тенсор впиваше поглед в Мендарк, който пък се извръщаше. Надигна се и разрови жаравата, в комина излетя облак искри. Доля чашите и се върна на креслото си. Тенсор заговори за друго:

— Как е при тебе? Чух за разногласия в Съвета.

Изведнъж Мендарк се настрои словоохотливо.

— Добре си осведомен. Влиянието ми над тях отслабва. Говори се открито, че прекалено дълго заемам пост на Магистър и вече остарявам. Малцина държат на главното ни начинание — да прогоним окончателно Рулке, дори на необходимостта да бдим. Но нима има друга цел, която да ни обединява? Тилан иска да стане Магистър. Алчен е за власт, обаче ще тласне Съвета в различна посока. Ти как узна?

— Случайно срещнах Хения отвъд морето, в Ларнат. Поприказвахме си. Тя ми разказа какво става в Съвета след последната ни среща, както и за твоите тревоги.

— Тези тревоги скоро ще бъдат наши . Опитах се да свикам заседание, но времето и разстоянията са против нас. Надирил отказва да дойде. Опасявам се, че повече няма да се отдели от Зайл и Голямата библиотека.

— За човек възрастта му е преклонна — меко отбеляза Тенсор.

— Така е. Оставаме само аз, ти, Нелиса, с която никога не сме постигали съгласие. Тилан, разбира се, който не би пропуснал възможността да ме свали от поста — неприязнено промълви Мендарк, — зейнката Хения. Но тя ще си стои настрана както винаги. Съмнявам се, че Уистан би могъл да пътува през планините до пролетта. Орстанд е от другата страна на морето, останалите са толкова далеч, че нямаме никаква полза от тях. Върнахме се към старите си щуротии — воюващи градове и държавници, и отново настъпва тиранин, който ще ни смаже.

— Игър не е просто поредният войнствен пълководец. За твое добро ще е да не го подценяваш. И това е една от причините да се отправя на изток. Исках да се посъветвам със своите събратя аакими, дори да ги помоля за помощ, но те са далеч оттук и няма какво да направят. Помайвах се, когато трябваше да бъда чевръст, и изтървах сгоден случай. Но макар че трябваше да прекоси морето, един вестоносец се добра до мен с новина, която ти, стари друже , някак не желаеш да споделиш. Предпочиташ първо да научиш какво ми е известно, за да прецениш какво да ми кажеш.

Мендарк явно се смути, защото заусуква — в подобни моменти прибягваше до пищни слова:

— По този въпрос интересите ни може и да не съвпадат напълно, но в такива времена е редно да търсим път към укрепване на дружеските връзки, вместо да се гризем като кучета заради дреболия.

— Мендарк, не ми говори като пратеник на някой владетел! Огледалото на Аакан не е дреболия. То е наше, откраднаха ни го в древността. Твърде добре знаеш колко дълго и упорито го издирвахме. Не сме се отказвали от правата си над него. Огледалото ще ни освободи. Самата мисъл за Великия предател ни лишава от решимост. Едва когато Рулке бъде премахнат завинаги, ще се върнем към разцвета, постигнат преди Прочистването.

„Ох, какъв глупак си — мислеше си Мендарк. — Ако ще да вървя към заника си, поне това знам. Твоята гордост води аакимите към бездната и ще повлечете със себе си цял Сантенар. Откажи се от неосъществимите си мечти. Наричат го и Лъжовното огледало, защото е измамна, опасна вещ“.

Нищо не каза на глас и Тенсор прие мълчанието му за сговорчивост.

— Ние — аакимите, няма да се пазарим. Ако ми се противопоставяш в това, значи си мой враг. — Тонът му се промени. — А и за какво ти е всъщност? За какво се надяваш да ти послужи?

— Ялкара успя. Направи смятаното от всички за немислимо — намери проход през Възбраната.