Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Каран познава планините. Имаше една стара пътека към Шазмак, но не минаваме по нея от много години.

— Май на една от картите ми е отбелязана.

— Може би е взела Огледалото, за да го отнесе в Шазмак, да ни го даде.

— Може би — съгласи се Мендарк, но според него едва ли беше така. — Ако още е жива и ако уелмите не я намерят преди това.

— Ще наредя да я търсят — промърмори Тенсор по-скоро на себе си. — Но кой ще я държи под око бдително, ако я отведат в Шазмак? — Красивото му лице се начумери като от противна мисъл. — Да, има един подходящ, колкото и да е безчестно за мен, че го използвам. Но заради Огледалото!… Не съм си и представял, че ще получим такъв шанс. Какво е честта ми пред тази сполука? — Вторачи се в Мендарк. — Имаш ли скийт?

Магистърът врътна глава, без да среща погледа му.

— Само три ми останаха и нито един не е при мен. През последните седмици доста намаляха. Всеки момент очаквам да долети скийт от Талия. Той е жилава твар, обаче ще има нужда от поне ден за отдих, после пък трябва да бъде дресиран за новата посока. Ща го получиш, когато пристигне. Ще изчакаш ли дотогава?

— Не мога. Пътят до Шазмак е тежък през този сезон. Дори на мен ще ми отнеме седем дни и нощи, дори и повече, а времето е скъпоценно. Ще напиша бележка, а ти я изпрати, когато е възможно.

Мендарк му донесе хартия, мастило в перо и Тенсор внимателно състави посланието си. Запечата го с восък от свещта и написа отгоре една дума — „Емант“. Написа втора бележка, запечата първата в нея и понечи да даде писмото на Мендарк… но се поколеба и отдръпна ръката си.

— Не, в Туркад има и други скийтове. — Пусна писмото в джоба си. — Сега да се разберем за Огледалото! Ако бъде донесено в Шазмак, пада се на нас. Ако го донесат на тебе, дай дума, че няма да го използваш или предаваш другиму, а ще го пазиш, докато не дойда. Тогава ще обсъдим условията.

— Това мога да ти обещая.

Стиснаха си ръцете.

— Стигнахме и до собствения ти проблем — Тилан. Вече знаеш, че говорих с Хения, ще се видя и с Нелиса, преди да тръгна. Както и с Тилан, стига да пожелае. Според мен си в безопасност, докато Игър не настъпи към Ягадор. Съмнявам се, че ще предприеме нещо преди пролетта.

— Не знам дали Тилан ще чака. Щом научи, че Огледалото може да попадне в чии ли не ръце, ще се разшета. Тази случка ме сполетя в най-лошия момент.

— И какво ще правиш?

— Подготвил съм се. Засега вилата ми тук, в Туркад, е сигурно убежище. Но накрая ще се наложи да напусна града, за да съм в по-голяма безопасност. Знаеш ли къде ще отида?

Тенсор кимна.

— Пази се и не забравяй за какво те предупредих.

„Няма да забравя — зарече се Мендарк, докато го изпровождаше с поглед. — Ти събуди у мен опасения, каквито дори не си въобразявах. За нищо на света не бих ти позволил да притежаваш Огледалото, каквото и да струва това лично на мен. Постъпи благоразумно, че не ми даде писмото“.

Тръгна по коридора към стаята с картите и прерови най-старите, на които бяха показани планините. После седна да напише припряно бележка на Талия и я изпрати със скийт в Тулин още същата нощ.

Укреплението Туркад

8-и сорд

Талия,

Пиша ти спешно, защото съм в безизходица. Тилан открито се опълчва срещу мен, а останах без приятели. Има и нещо по-лошо. Тенсор дойде днес, той също знае за Огледалото. Дълго пазих тази тайна, но сега трябва да научиш. Той е ааким, предводител на малцината от неговата раса, които още са в Мелдорин, и живее в скрития сред планините град Шазмак.

В предишна епоха Огледалото принадлежеше на аакимите и е било у Тенсор известно време. Кани се да си послужи с него, за да възвиси отново народа си, защото гордостта у него надделява и само безогледността му може да се мери с нея. Накрая ще съсипе всички ни.

Тенсор познава Каран, дори са близки, а тя някога е живяла в Шазмак. Според него тя върви по изостанала пътека към града. Прерисувах част от картата и, току виж, ти помогна да я откриеш. Ориентирай се, но не разчитай изцяло на картата. Намери Каран на всяка цена и я върни. Направи каквото е нужно. Ще се опитам да задържа положението тук. Ако се нуждаеш от помощ, вероятно може да се разчита на Шанд.

Следващият ден започна студен, но слънчев. Лиан се чувстваше по-добре, възстановяваше се от планинската болест. Щом се развидели достатъчно, тръгнаха, защото предпочитаха да ходят, вместо да треперят, а и нямаха нищо за закуска, та да се бавят. Тук издълбаната пътека беше широка и старателно поддържана. Лиан вървеше бързо зад Каран, нямаше ги ужасите от предишния ден. Не им се говореше, всеки бе улисан в собствените си грижи. Малко преди пладне оставиха зад себе си последния завой на клисурата и Каран спря.