Иън Ървайн - Сянка по стъклото

— Нима се сравняваш с нея? Поне от това зло се избавихме.

— Игър настъпва — напомни Магистърът, — но срещу кого? Макар че е тиранин и пълководец, поставил си е по-значима цел. Иска да се разправи с мен или да отмъсти на някогашната тъпота на Съвета, заради която толкова дълго бе осакатен. Той е силен, а моят късмет се изчерпва. Уплашен съм, Тенсор. Това стъписва ли те? Защо се чудиш, че съм готов да грабна всяко оръжие, което ми е подръка? Аз — Мендарк , съм уплашен. Наближават огромни премеждия и Сантенар ще се преобрази. Но кой ще му придаде новия облик?

Тенсор се усмихна замечтано.

— Да, съвпадение, кулминация за нас… — Опомни се. — Какво знаеш за крадлите?

— А ти какво чу?

— Някой проникнал във Физ Горго и откраднал много ценна вещ от Игър. Предполага се, че е Огледалото на Аакан. Онази, която го отнела, била преследвана през половината Мелдорин, но попаднала на някого от твоите хора.

— Общо взето, вярно е. Били са две. Едната е пленена. Другата избягала, след като ги заварил Игър .

— Не е за вярване. Друго има ли?

— Знам името на избягалата. Може би я познаваш, защото е от Банадор — Каран. Дребничка, млада, червенокоса.

Тенсор беше потресен.

— Убеден ли си? Не може да бъде!

— Талия ми съобщи, значи е истина. Е, познаваш ли я?

— Ако е тя, познавам я добре. Баба й — обичната ни и свършила трагично Мантил, беше от аакимите. Сам знаеш колко рядко някой от нас се обвързва с човек извън нашата раса. Смесването на расите обикновено има злощастни последици, както се случи и в рода на Каран, макар че така тя се сдоби с дарба. Връзките на този род с нас са от хилядолетие, тя живя в Шазмак. Не! Невъзможно! Бездруго такава задача е прекалено тежка за нея. Каран не може да се мери с Игър нито в неговата твърдина, нито другаде. Силата й не е в това.

— Виж ти… — отрони Мендарк. — Тя е мелез ! Това обяснява много неща. Би могла да ми е от полза тук. Сигурен ли си, че тя е по-слабата от двете?

— Толкова сигурен, все едно ми е родна дъщеря. — Мрачното лице на Тенсор се смекчи, в гласа му се прокрадна печал. — Тя е умна, заръчаш ли й нещо, ще измисли как да го направи. Надарена е с прозрение, с изпращане на мисли, може би дори с досег до други съзнания. Извънредно могъща дарба, но тя не е добре подготвена да служи с нея. И то нарочно, защото никога не би могла да стане една от нас. Никой не може да предвиди как ще се развият способностите на един мелез. И за нас ще е опасно, но за нея още повече, ако се разчуе какво представлява. А защо би постъпила така? Защо би се обърнала срещу нас?

— Може само да е помагала, да е била избрана заради дарбата си. И да не знае, че това е Огледалото. Онези, които го търсят, се стремят да опазят тайната.

— Нищо чудно, но не ми се вярва. Както и да е, черен е този ден за аакимите, защото много я обичаме: тя толкова прилича на Мантил. Къде е сега? Наистина ли е в твои ръце?

— Уви, не. Не знаем къде е. Избягала е от Физ Горго преди повече от два месеца. Уелмите на Игър са я гонили на север поне до Хечет, но тъй и не я заловили. Щом научих, че е около Хечет и бяга на изток през планините, изпратих скийт на Уистан в Чантед. Помолих го да възложи на някого да отиде в Тулин и да я доведе тук.

— Изпълни ли молбата ти?

— За жалост Уистан предпочете да си уреди старите сметки с мен. Спрял се на човек, който нито е изкусен боец, нито опитен планинар. Предполагам, че е искал да се отърве от него, защото е зейн. Казва се Лиан — млад летописец.

— Чувал съм за него — бавно каза Тенсор. — Не е ли под твое покровителство?

— Платих му обучението в Школата.

— И защо? Обикновено не си склонен към благодеяния.

— Стига де… Той не е първият. Открай време за мен е важно да насърчавам способностите, които няма да се проявят без моя помощ. Той вече разви таланта си и непременно ще го впрегна да работи за мен. Летописците научават всичко и разбират какво са чули. Превъзходни шпиони. А като зейн Лиан изобщо не би попаднал в Школата без моята намеса, затова ми е много задължен.

— Не се ли прочу с прекрасно сказание на празника в Чантед преди четири години?

— О, да, а както ми казаха, неговото предание през лятото било несравнимо, но още не съм го видял написано. Уистан ми го обеща, обаче не го получих. Както и да е, отчаях се, когато научих, че е изпратил Лиан. Той обаче се справи по-добре, отколкото се очакваше. Намерил я недалеч от Тулин и двамата избягали в планините, гонени от уелмите. Това беше преди около две седмици. Един от моите хора пристигна и ми съобщи вчера.