Ан Ейвъри - Снежната кралица

Хети потупа бледата слаба ръка, която лежеше на завивката.

— Тогава си починете, а аз ще изляза навън да подхвана мъжете ви вместо вас.

Тя едва чу тихото „благодаря“, с което й отговори госпожа Райнър, но не пропусна да забележи лекия намек за насмешка в очите на болната жена. Хети подозираше, че ако госпожа Райнър можеше да си поеме нормално дъх, тя щеше да се разсмее.

Хети излезе от палатката и видя, че Самюъл седи върху дънера и хвърля малки речни камъчета в пепелта на огнището. Когато я забеляза, той вдигна рязко глава и скочи на крака, сякаш някой беше пъхнал горещ въглен под него. От тревогата, която беше изписана в очите му, Хети подозираше, че той е очаквал най-лошото. Когато тя му се усмихна, върху лицето на момчето се изписа огромно облекчение, което разпръсна тъмните облаци.

— Майка ти е изморена — каза му Хети и нежно стисна рамото му в знак на съчувствие, — но сестра ти е красива като малка фея.

Самюъл преглътна с мъка.

— Тя е адски малка.

— Да, така е. Но тя има майка и баща, които я обичат, и по-голям брат да я защитава. Нали разбираш колко е важно това. — Тя не можеше да го увери с чисто сърце, че всичко ще бъде наред, но отказваше да се държи мрачно като Майкъл и господин Райнър. Положението беше достатъчно лошо и без това.

— Доктор Райан даде ли ви кошницата с храна от двуколката? — попита тя, тъй като реши, че ще бъде най-добре да промени темата на разговора им.

Устните на Самюъл се свиха съвсем леко. Той може и да беше само на осем години, но притежаваше гордостта на баща си и също като при баща му сега тази гордост се изправяше срещу очевидната нужда на семейството от помощ.

— Да, получихме храната — каза най-после момчето. — Много ви благодарим.

— Майка ми боледува дълго време. В продължение на години, ако трябва да съм по-точна. Винаги оценявах жеста на съседите, които понякога носеха нещо за ядене или самун хляб. Това бяха дреболии, но помагаха, защото имах да върша и много други неща. Винаги се радвам, когато мога да помогна на другите, както са ми помагали и те. Надявам се и ти някой ден да постъпиш по същия начин.

Думите й, изглежда, изтриха обидата от подаръка или поне му дадоха друга гледна точка по проблема, защото Самюъл почти й се усмихна. Почти.

Майкъл очевидно беше свършил разговора си с господин Райнър.

— Хети? — извика той откъм двуколката. — Готова ли си?

Нито един от двамата мъже не продума, докато Хети и Самюъл вървяха към тях. Когато Майкъл се приближи, за да й помогне да се качи, Хети се наведе към него и прошепна:

— Дай ми малко от твоите хапчета от пчелинок.

Главата му се отметна рязко назад, сякаш той се опитваше да избегне някаква досадна муха.

— Какво? — попита намръщено той.

— Твоите хапчета от пчелинок. За Самюъл.

— Не ставай глупава, Хети. Просто се качвай в двуколката. — Той отново й подаде ръка. Хети го изгледа хладно, пое ръката му и се качи в двуколката, след което се настани в своята част на седалката. Той я последва и взе юздите в ръце.

— Господин Райнър — каза Майкъл и кимна отсечено. — Не забравяйте за козата. Дъщеря ви може би ще пие от нейното мляко, ако не иска да пие от другото. — Той не изчака да му отговорят, дори не помаха за довиждане на Самюъл, а просто дръпна юздите и подкара коня.

Хети не каза нищо, докато не се отдалечиха от поляната. След това тя просто избухна.

— Как можеш да се държиш така, Майкъл Райан?

— Какво? — Той се обърна рязко на седалката и стресна коня. — За какво говориш, по дяволите?

— Като… като парче лед на два крака, ето как се държиш. Уплашил си тези хора до смърт.

Той се намръщи толкова силно, че веждите му сякаш щяха да се сблъскат на върха на носа му.

— Не ставай смешна.

— Не съм смешна. И защо не носиш хапчета от пчелинок?

— Какво общо имат пък те с това, че ме наричаш ходещо парче лед?

— Някога имаше навика да носиш по една торбичка от тях навсякъде, където отидеше — каза Хети. — Тогава не беше парче лед. Предполагам, че има някаква връзка между двете.

Майкъл изсумтя раздразнено.

— Хети, тогава бях асистент, а не лекар, който има повече пациенти, отколкото може да обслужва.

— Значи това ти дава право да не обръщаш внимание на горкото момче, така ли? Обзалагам се, че дори едно хапче щеше да му помогне. Само едно!

— Самюъл ли? Той не ми е пациент. Майка му и сестра му са. И в случай, че не си забелязала, те и двете са тежко болни.

— Ана не е болна, тя просто се е родила преждевременно. Има разлика.