Гюстав Емар - Отмъщение

Най-после графинята реши да проговори първа.

— Вие сте се досетили, че до известна степен аз участвах във вашето похищение? Странно, нали? Красивият кралски офицер, похитен от жената, която е напуснал. Признайте, това приключение би могло да предизвика интерес дори във Версайския двор. Но ние тук сме като в пустиня и за нещастие за него сигурно никой няма да узнае. Печално, нали?

— Графиньо!…

— Какво да се прави, графе — прекъсна го тя. — Аз съм странно същество. Скроена съм по особена мярка — обичам ония, които бягат от мене. Ако бяхте останали в Квебек, по всяка вероятност твърде скоро щяхме да скъсаме нашата връзка и, разбира се, по взаимно съгласие. Вместо това вие, кой знае защо, решихте да ме напуснете, а аз ви последвах и ви залових.

— Каква цел сте преследвали, графиньо, постъпвайки по този начин? Съвсем не мога да си го обясня!

— А нима аз самата зная! Щях ли да съм жена, ако се замислях? Страстта не разсъждава, тя действа! Исках да ви намеря, да ви отмъстя за вероломното бягство… Исках да постигна това на всяка цена!…

— А сега?…

— Сега промених намерението си… Видях ви…

— Наистина ли?

— Да! Учудва ли ви това?

— Ни най-малко, графиньо. Аз само ви питам защо, щом веднъж сте пожелали да ми отмъстите за вероломното бягство, както благоволихте да го наречете, защо сега, когато успяхте да ме заловите и превърнете в свой пленник, не се възползвате от случая да удовлетворите жаждата си за мъст?

— Промених намерението си, драги графе! Сега имам други планове.

— И мога ли да зная, графиньо, какви са тези планове?

— Специално за това дойдох, за да ви ги кажа.

— Слушам ви!

Всичко бе казано по най-любезен начин с усмивка на уста.

Ако имаше свидетел на този разговор, изобщо не бе се досетил каква пламенна ненавист кипеше у тези хора и колко заплахи съдържаха очарователните усмивки, които двамата събеседници щедро си разменяха.

Граф Дьо Вилие се овладя и си възвърна цялото хладнокръвие. Готвеше се храбро да издържи в борбата, която усещаше, че ще започне всеки миг. Спокоен, с ведро лице, самоуверен, той чакаше графинята да заговори първа. Тя това и стори, хапейки устни.

— Вие също, драги графе, ме държахте в своята власт! Защо не си отмъстихте?

— Да ви отмъстя? Защо, графиньо? Затова ли, че ви обичах и бях толкова щастлив? И бях обичан! Сигурно се шегувате!

— Не си играйте с думите, моля ви! Времето на пастирските идилии за нас отмина. Отговаряйте откровено, както подобава на благородник.

— Щом искате това, графиньо, позволете да ви кажа: порядъчният човек, има ли причини или не да се сърди на една жена, никога не й отмъщава.

— Той я презира и изгонва, така ли?

— Не, искрено я съжалява и уважава в нея личността, която по-рано е обичал.

Графинята го изгледа странно изпод дългите си ресници.

— Така да е — каза след минута. — Това обяснение може би е донякъде вярно.

— Изразява мислите ми, графиньо, и ако ситуацията се повтори, пак ще постъпя така.

— Твърде е възможно. Но да се върнем към онова, което исках да ви кажа. Вие сте мой пленник.

— Това го зная, графиньо.

— От вас зависи да получите свободата си.

— Чакам да благоволите да ми обясните при какви условия.

— Знаете ли къде се намирате?

— У вас, предполагам.

— Без двусмислия! Говоря за страната, а не за къщата.

— Съдейки по това, което можах да видя по време на разходката си, намирам се в някакво индианско селце.

— Да, на британска територия, не повече от десет мили от форта Necessite.

— Защо казвате всичко това, графиньо? Би ми било много по-приятно, ако говорите откровено, както настоявахте преди няколко минути. Та в жилите ни тече благородническата кръв на прадедите ни. Това само е достатъчно, за да не си позволяваме да лъжем — нито вие, нито аз.

— Добре, ще бъда откровена! Благодарение любезността на губернатора на Вирджиния — нещо, което френските власти не биха направили — успях да ви заловя. И ето сега, когато имам пълната възможност да ви отмъстя, когато никаква сила не е в състояние да ми попречи, аз съм готова да се откажа от отмъщението, ако… Всичко зависи от вас! Кажете само една дума и в същия миг завинаги ще угасне цялата ми ненавист към вас!

— Бих бил извънредно щастлив, повярвайте ми, това е моето най-съкровено желание! За жалост, без сам да зная защо, струва ми се, че думата, която искате от мене, че това съчетание от звукове, което е толкова просто за произнасяне, моята уста не би могла да го произнесе.