Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

ДОБРО УТРО, СКОТ. ДА ОСВОБОДИМ НЕВИННИТЕ.

Можеше да се обзаложи, че Дайсън се радва на компютъра си и иска да е в крак с времето, но се бои да направи каквото и да било, за да не би нещо в дяволската машина да се обърка. Затова не си бе направил труда да промени началния надпис.

Шон прегледа списъка на екрана и откри „Криминални дела“. Стартира програмата и започна да търси. Бендел… Бърнъл… И тук нямаше Бъргър. Явно файлът беше изтрит.

Но Шон не се отказа. Очакваше подобно нещо. Освен това знаеше, че бившият му шеф не разбира нищо от компютри. Той бе изтрил делото „Бъргър“, но не знаеше, че машината всъщност не заличава цялата информация, а само първата буква от името на файла и ако отгоре не се запише нещо друго, впоследствие той може да се възстанови. Дайсън едва ли използваше компютъра често, така че имаше всички шансове за успех.

Шон откри програмата за възстановяване на изтрити файлове и я стартира. Беше виждал как го прави Скот. След секунда, на екрана се появи списъкът. На 18 октомври, само ден след погребението на Скот, някой бе изтрил делото „Бъргър“. Видя го — „?ЪРГЪР“. „Моля, впишете първата буква на изтрития файл“ — се изписа на екрана. Шон чукна „Б“ и след още малко, вече четеше документите. Потърси бележките за „Медтек“. Под името Шуитърс, Джеймс, президент на „Медтек“, имаше множество бележки. След малко Шон откри, каквото търсеше.

„Шуитърс заяви, че на 15 февруари ще бъде обявено сливането на «Медтек» и «Кауфман Индъстриз», което щяло да удвои или утрои цената на акциите на «Медтек» в рамките на два или три дни.“

Отдолу Скот бе добавил: „Според Шуитърс, Бъргър е трябвало да изнесе тази вътрешна информация.“

— Да! — възкликна Шон. — Благодаря ти, стари приятелю!

Разпечати всички документи от делото, след това изключи компютъра и излезе през стъклената врата. Когато застана пред асансьорите, видя, че някой се изкачва и за всеки случай реши да слезе по стълбите. След още малко се качи на колата. Беше твърде възбуден, за да си легне да спи, така че се отби да изпие едно кафе в денонощното барче на Дени на крайбрежната магистрала.

Сега вече беше сигурен, че Шаба, Бъргър, Ромеро и Робин са се занимавали с набавяне на поверителна вътрешна информация от фирмите, за да спекулират на борсата. Но имаше нещо неясно. Бъргър не би могъл да си върже обувките, без чужда помощ. Ромеро беше наркоман, без образование и без капка амбиция. Шаба, въпреки че разполагаше с много пари, едва ли би могъл да замисли подобно нещо. Той беше изпълнител, нечия дясна ръка. А Робин? Може би имаше понятие от ценни книжа, но не чак толкова. Значи трябваше да има още някой. Някой, който разбира от акции и в същото време знае как да използва поверителната информация и къде да я намери.

Докато пиеше кафето си, Шон прочете и останалите документи по делото.

Към края Скот изреждаше имената на членовете на директорския борд на „Медтек“ — десетина души. Шон ги прочете и изведнъж ръката му застина с чашата кафе във въздуха. На предпоследния ред бе изписано името на Картър Робинсън.

© Майкъл Еберхарт

Corpus Delicti,

Източник: http://bultext.tripod.com/Crimeobj.htm

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3833]

Последна редакция: 2007-11-09 18:41:10