Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Изведнъж се сети. Ами ако кражбата на документи от „Медтек“ е била направена със същата цел… вътрешна информация… Може би ако научеше повече подробности за нея, щеше да разгадае мистерията?

Липсваше му съвсем малко, за да свърже двете престъпления.

Забеляза светлините на някаква лодка в залива и изведнъж му хрумна къде да търси липсващата брънка. Хукна обратно към къщата си.

Студените, мокри крачоли удряха краката му. Съблече се във всекидневната, сложи си тъмносин анцуг и някакви стари маратонки и се качи на колата. Провери връзката ключове, за да е сигурен, че все още пази тези от „Спан и Макгроу“. Покрай безпокойствата около напускането си, беше забравил да ги върне. Завъртя стартера на мерцедеса, двигателят се закашля, заръмжа и най-накрая запали.

Тръгна по крайбрежната магистрала покрай Дейна Пойнт, през Лагуна.

Минаваше полунощ и всички светофари мигаха жълто, така че се наложи през града да кара по-бавно. След като излезе от Лагуна, отново ускори до осемдесет и след петнайсет минути спря пред „Спан и Макгроу“.

Проблемът се състоеше в това, че Спан вече бе отказал да му покаже папката по делото „Бъргър“, непосредствено след смъртта на Скот.

Любезно му бе обяснил, че това е поверителна информация, а той вече не е адвокат на обвиняемия. Бъргър беше убит преди Шон отново официално да поеме защитата му.

Формално това представляваше кражба с взлом. Ако Спан и областният прокурор решаха, можеха да го вкарат в затвора заради тази малка среднощна екскурзия, но едва ли щеше да се стигне дотам. Спан щеше да побеснее, да го заплашва, да го обвинява, но в края на краищата щеше да омекне.

Беше толкова тихо, че чуваше шума на вълните от Балбоа, на две мили разстояние. Отвори вратата на колата и скърцането й проряза въздуха над смълчаната улица.

Бутна тежката стъклена врата към фоайето. Не очакваше да е заключена, защото адвокатите, особено занимаващите се с криминални дела, нерядко работеха по всяко време на денонощието — ако съществува вероятност клиентът ти да бъде осъден да вдъхне отровния газ, често се налага да използваш всяка възможна минута.

Излезе от асансьора и извади ключовете си. В този момент отвътре се показа чистачът с кофата и парцала си и му кимна. По дяволите! — помисли си Шон. Сега имаше и свидетел!

Отиде до офиса на Скот и натисна дръжката. Нямаше ключ за тази врата и не би могъл да я отвори, ако беше заключена. За щастие, не беше.

Влезе и веднага забеляза промяната. Нямаше ги старото махагоново бюро и кожения стол. Шон погледна табелата на вратата и прочете: „Джейкъб Дайсън“. Разбира се. Това беше заместникът на Скот, който преди това работеше във фирмата на Картър.

Все пак, ако имаше късмет, папката по делото „Бъргър“ щеше все още да е там. Дайсън бе сложил някакви нови шкафове с чекмеджета и дъбово бюро, които приличаха на купени от магазин за преоценени мебели.

Наложи се да отвори няколко чекмеджета, преди да намери буквата „Б“.

Барнаби, Бенсън, Блек… Но нямаше Бъргър. Намери „П“ и провери на „Пауърс“. Тук бяха всички дела на Скот и той затършува сред тях.

Бензек, Бендър, Бърнел… Нямаше Бъргър.

По дяволите! Къде се беше дянала тази папка? Шон седна на бюрото.

Разбира се! Спан често прибираше замразените дела в кабинета си, за да не изтича информация. Отиде до кабинета му, но вратата беше заключена. Бившият му шеф не пропускаше да заключи кабинета си дори, когато отиваше до тоалетната. Оставаха две възможности — или да разбие бравата, или да се прибере вкъщи. Нямаше намерение да си тръгне без папката „Бъргър“.

Излезе в коридора и провери асансьорите. И двата бяха на партера.

Върна се пред кабинета на Спан. Знаеше, че е безумно. Ако разбиеше вратата на кабинета му, едва ли щеше да се отърве безнаказано. Спан щеше да побеснее. Щеше да се разчуе сред колегите му. Би ли могъл да направи подобно нещо наистина?

Облегна се на вратата и продължи да разсъждава. Ако спечелеше делото, бъдещето му беше осигурено. Ако го изправеха пред съда за кражба чрез взлом, щеше да влезе в затвора и да се прости с кариерата си.

Реши да разбие вратата и в този момент му хрумна нещо друго. Във всеки кабинет имаше компютър. По всяка вероятност Дайсън използваше старата машина на Скот. Може би делото „Бъргър“ все още беше записано на диска.

Скот беше компютърен маниак. Бе накарал фирмата да му купи най-бързата възможна машина и, за разлика от повечето си колеги, я използваше. Шон натисна бутона и червената лампичка светна. След секунда екранът оживя и се появи надпис: