Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Да — сви рамене Джонсън. — Струва ми се.

— И тъй като с показанията си помогнахте на обвинението, получихте намалена присъда? — Той повиши глас. — Така ли беше?

— Да.

Шон поклати глава и отново се обърна към съдебните заседатели.

— Бяхте ли арестуван, след като мистър Къртис уж е поискал от вас да го отървете от онази кола?

— Да — отвърна Джонсън и сви рамене с безразличие.

— По какво обвинение?

— Притежание на наркотици с цел продажба — каза свидетелят отегчено.

— И по това време течеше срокът на условната ви присъда?

— Да.

— Получихте ли присъда във връзка с новото обвинение?

— Още не.

Шон направи пауза и се обърна към Джонсън, но така, че съдебните заседатели да видят отвратеното изражение на лицето му.

— И днес давате показания, в очакване на нова присъда, нали мистър Джонсън? Споразумяхте ли се?

— Обещаха да ме оставят на мира.

— Кои? — попита Шон и присви очи.

— Прокурорът и ченгето. — Джонсън посочи към масата на обвинението.

Шон проследи погледа му до Гамбоа и Лоуънстайн.

— Става дума за мистър Лоуънстайн и сержант Том Гамбоа, нали?

— Да.

— Нямам повече въпроси.

Шон се върна на своята масата и хвърли бележника си с доволна усмивка. Потупа Чад по рамото, сякаш бе решил всички проблеми. Но знаеше, че не е така. Как колата на Робин бе попаднала у Джонсън, освен ако Чад не му я е дал? И ако му я е дал, какво е станало с Робин Пенроуз? Колкото и неприятен да беше Франк Джонсън, след като съдебните заседатели останеха сами, нямаше как да не си зададат този въпрос, ако искат да са обективни докрай. Показанията на Джонсън потвърждаваха вината на Чад, независимо от всичко останало — в това не можеше да има никакво съмнение.

Маклин закри заседанието и залата се опразни веднага. Лоуънстайн кимна на Шон, когато той мина покрай него, и дръпна Гамбоа настрана в коридора.

— Какво стана с другия свидетел?

— Онзи, който лежа в една килия с Чад ли? Ще потвърди, че Къртис му е разказал всичко. Как я е убил, как се е отървал от трупа… Всичко, с изключение на това, къде е тялото.

— Добре — потупа го по рамото прокурорът.

— Не е чак толкова добре — поклати глава Гамбоа. — Получих бележка, в която ми казва, че ако ще дава показания, иска да знае повече подробности за делото.

Лоуънстайн сви рамене.

— Използвал ли си го друг път? — попита прокурорът, без да обръща внимание на думите му.

— Аз лично не, но отделът… — Сержантът млъкна и изгледа Лоуънстайн заплашително. — Слушай, не ми харесва тази работа. Даваш си сметка за какво става дума, нали? Иска да знае колкото се може повече подробности, за да не могат да го хванат в крачка.

— Сержант — каза Лоуънстайн и улови Гамбоа за ревера, — пет пари не давам дали ти харесва, или не. Франк Джонсън ни беше полезен, но човек никога не може да е сигурен какво се върти в главите на онези шибани клоуни, съдебните заседатели. Искам да съм сигурен, че Барет ще спечели скапаното дело, само ако влезе в съдебната зала с Робин Пенроуз под ръка. — Прокурорът сви юмрук. — Така ще пречупим гръбнака на това копеле.

— Слушай, аз не съм света вода ненапита, но мисля, че отиваш твърде далеч.

— Не се прави на праведен пред мен, Гамбоа! Защо мислиш, че работиш по този случай? Защото винаги правиш всичко възможно, за да заковеш обвиняемия. Така ще постъпиш и сега.

Гамбоа не отговори.

— Значи ще му покажеш полицейските доклади и ще му обясниш какво се иска от него — продължи Лоуънстайн. — Не го принуждаваш да лъже.

Къртис е виновен, нали?

— Предполагам — кимна полицаят.

— Това е важното. Всичко останало са подробности. Какво му обеща?

— Да не лежи предишната условна присъда и да получи нова условна присъда за делото с наркотиците.

— Добре. Продължавай да действаш.

Лоуънстайн си играе с делата, като че ли играе карти, помисли си Гамбоа. Отказва се от дребните игри, за да направи големия удар.

Точно това правеше надутото копеле. Не го интересуваше дали фалшивият свидетел, след като му свърши работа, няма да отиде и да изнасили още пет или шест възрастни жени, стига на първа страница във вестниците да пише: „Лоуънстайн печели нашумяло дело“. На Гамбоа му се догади.

— Барет научил ли е за него? — попита прокурорът.

— Още не.

— Чудесно! Искам да запазя тази изненада колкото се може по-дълго.

Когато приключи със свидетелите на защитата, ще призова твоя човек за опровержение. Все пак ще трябва да уведомим Барет, защото Маклин може да се заяде. Ще му дадеш доклада след като аз ти кажа.