Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Какво стана след това? — попита той накрая.

— Тръгна пеша по шосето. Трябва да се е прибрал на автостоп. Оттогава не съм го виждал. Чак до днес.

— Благодаря, мистър Джонсън. Свидетелят е ваш, мистър Барет — кимна той.

Шон се изправи веднага. От всички свидетели на обвинението, най-много се страхуваше от Джонсън. Въпросът, на който не би могъл да даде задоволителен отговор, не беше в това как колата на Робин се е оказала у Чад в деня на изчезването й. В края на краищата те бяха добри приятели. По-важният въпрос беше как колата е попаднала у Джонсън, ако не му я е дал Чад. Колкото и да се опитваше да дискредитира свидетеля, Шон не би могъл да даде приемливо обяснение на този факт, а такова несъмнено щеше да бъде поискано.

— Мистър Джонсън — започна той, — от колко време познавате Чад Къртис?

— Може би от пет години.

Джонсън седеше небрежно, опрял лакът върху облегалката на стола. Като повечето престъпници, той също умееше да си придава вид на незаинтересован и безразличен. Държеше се, сякаш не се страхуваше от нищо, най-малкото от някакъв си смахнат адвокат. Шон смяташе да провери доколко е истинско самообладанието му.

— Къде се запознахте?

— Както вече казах, играехме заедно бейзбол.

— Професионален бейзбол?

— Да. За Медфорд, Орегон. Единственият първодивизионен отбор в Оукланд.

Джонсън каза повече, отколкото го попитаха. Шон се надяваше да продължи в същия дух. Не се знаеше какво може да излезе от дръзката му уста.

— Колко време играхте заедно с обвиняемия?

— Част от сезона. Около три месеца. След това той отиде в Тексас.

— А какво стана с вас?

— Отрязаха ме и се прибрах у дома.

Шон се приближи до него.

— Бяхте ли приятели с мистър Къртис в Медфорд?

— Чат-пат пиехме по бира заедно.

— Сами? Само вие и той?

— Не. И с други от отбора.

— Значи той не е бил най-добрият или най-близкият ви приятел? — попита Шон и се приближи до преградата на съдебните заседатели.

— Не, не беше най-добрият ми приятел. — Джонсън продължаваше да седи с лакът върху облегалката на стола и да маха с другата при всеки въпрос, сякаш пропъждаше мухи.

— Значи не сте били добри приятели?

— Бяхме съотборници.

— Съотборници?

— Да, съотборници — отвърна Джонсън нетърпеливо, махна ръката си от облегалката и седна изправен.

— Кога за последен път се видяхте преди петнайсети октомври?

— Когато той игра срещу Сан Бернардино. След мача дойде с мен у дома, за да изпием по бира. Така научи къде живея.

— Нека да изясним едно — каза Шон и се надвеси над парапета на свидетелската банка. — Играли сте в един и същи отбор в продължение на три месеца преди пет години, така ли?

— Току-що ви го казах — изсумтя Джонсън отегчено, сякаш едва издържаше човешката глупост.

— И не бяхте добри приятели?

— Не.

— И след онова време сте се виждали само веднъж?

— Точно така.

Шон се наведе още по-напред и повиши глас:

— И искате от нас да повярваме, че Чад Къртис ви се е доверил, за да го отървете от колата?

— Няма значение дали вярвате или не — изстреля Джонсън в отговор. — Казвам ви какво се случи.

— Мистър Джонсън, осъждан ли сте за кражба на кола? — попита Шон.

— Да. Защо мислите, че вашето момче се обърна към мен за помощ?

Защото знам какво да правя.

Шон се отдалечи и продължи с лице към съдебните заседатели:

— Това не е единственото нещо, за което сте осъждан, нали?

Джонсън се обърна към съдията.

— Отговорете на въпроса — подкани го Маклин.

— Осъждан съм и за друго.

— За пласиране на наркотици? — Шон впери поглед в един от мъжете, който клатеше глава, отвратен от боклука, заел свидетелската банка.

— Да.

— Лежахте ли в затвора?

— Изкарах шест месеца в полицейския арест.

— Но по онова време все още течеше срокът на условната ви присъда за кражбата на колата — Шон се завъртя на пета и се втренчи в свидетеля.

— Да — отговори Джонсън с раздразнение.

— И лежахте само в полицейския арест? Адвокатът ви трябва да е бил много добър!

— Възразявам, ваша светлост — изправи се рязко Лоуънстайн. — Това е издевателство над свидетеля.

— Възражението се отхвърля — каза Маклин и се обърна към Шон. — Продължавайте по същество.

Шон кимна и продължи:

— Мистър Джонсън, давахте ли показания в делото срещу Джордж Маклан?

— Да, струва ми се.

— Какви бяха показанията ви тогава?

— Маклан ми каза, че е ограбил няколко магазина за алкохол.

— И това стана след като сте бил арестуван за пласиране на наркотици?