Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Гамбоа кимна.

— В ръцете ни е — заяви Лоуънстайн и сви юмрук. — Когато разбере за какво става дума, ще ни моли за милост. Ще настоява да му искаме непредумишлено убийство. И тогава ще му покажа среден пръст!

— Искаш да кажеш, че оттегляш предложението си?

— Или убийство първа степен, или нищо — засмя се злобно прокурорът. — Възможно е дори да има утежняващи вината обстоятелства. Ще видим дали ще успеем да му уредим резервация за газовата камера.

Последният свидетел на обвинението — майката на Робин Пенроуз, беше готова да даде показания и Шон знаеше, че не му остава много време.

След това обвинението щеше да изслуша неговите свидетели. Би могъл да спечели малко време, като разпита възрастната жена обстойно, макар че от това едва ли би имал някаква полза — най-често съдебните заседатели изпитват симпатии към майката на жертвата. Времето обаче му бе нужно, за да може Мак да се добере до някаква конкретна информация, която да обърне нещата в тяхна полза. Ако Мак не постигнеше нищо, щеше да разчита единствено на няколкото души, които си мислеха, че са виждали Робин Пенроуз след изчезването й. Нямаше представа как биха се държали при кръстосания разпит. Лоуънстайн беше опитен и много лесно щеше да ги въвлече в противоречия и съмнения.

Но не можеше да очаква нищо по-добро в дело като това. Не можеше да прецени дали нещата вървят добре, защото никога не бе участвал в подобен процес, както и всички останали, между другото. Единствената му утеха беше, че и Лоуънстайн изпитва същите съмнения. Никой от двамата не можеше реално да прецени шансовете си за успех. Шон си даваше сметка, че ако иска да спечели, особено след показанията на Джонсън, ще трябва да изрови нещо по-съществено и се молеше Мак да успее.

Детективът се обади на втория ден, късно вечерта след повторното си заминаване за Лас Вегас.

— Някой от хотела разпозна ли състарената снимка? — попита Шон нетърпеливо.

— Не става за пред съда — отговори Мак. — Теруилигър и Фелипе, шофьорът, казаха, че снимката прилича на възрастната жена, но не могат да се закълнат, че е тя.

— По дяволите! — изруга Шон и хвърли химикалката си на масата. — Значи потъваме!

— Не бързай толкова. В банката попаднах на златна жила. Една от служителките я разпозна.

— Сериозно ли говориш? — Шон наостри уши.

— Да. Още като й показах снимката, разбрах, че е виждала тази жена.

Само че не искаше да ми каже нищо, защото се страхуваше да не изгуби работата си. Наложи се да й кажа, че съм от друг град и да й покажа значката си.

— Каква значка?

— Старата ми значка от полицията. Още не съм я върнал.

Шон подсвирна.

— Свърши ли работа?

— И още как! Разбира се, наложи се да добавя и хилядарка. — Мак нямаше лесно да се откаже от допълнителни средства за разследването.

— Погледна значката, прибра паричките в чантата си и ми разказа всичко.

— Хиляда долара! — извика Мак. — Дал си й хиляда долара! За Бога, Мак, за толкова пари можеше да признае, че тя е убила Робин!

— Струваше си, Шон. Възрастната дама си открила сметка преди няколко месеца. След това всяка седмица, като по часовник, се отбивала и внасяла едри суми от порядъка на петдесет хиляди и повече. Това продължило няколко месеца, до миналия октомври, когато отишла и превела половин милион на „Хътчинсън и Слоун“.

— Какво е това? Адвокатска кантора?

— Борсови посредници.

— Борсови посредници?

— Аха. Изглежда е играла на борсата — каза Мак. — А сега слушай гвоздея. Три дни след това пак се появила в банката с чек от „Хътчинсън и Слоун“ за близо милион. Внесла парите по своята сметка и казала, че ще иска да ги изтегли след два дни. Тогава се намесила шефката и проверила чека. Истински, без никакво съмнение. След два дни се появила с нашето момче, прибрала паричките и си тръгнала.

— С цял милион в брой?

— Аха. Десет дни по-късно изчезва без следа.

— Боже! — въздъхна Шон. — Какво, по дяволите, става, Мак?

— Не знам всички подробности, но явно не всичко е тръгнало по мед и масло, защото Комисията по ценните книжа е проявила интерес.

— Това пък защо?

— Защото симпатичната възрастна дама е купила акции за милион, само ден преди стойността им да се удвои.

— Чакай малко. Каза, че е превела на борсовите посредници само петстотин хиляди.

— Да. От тази банка. Установих, че е изтеглила още половин милион от две други банки. Затова ги е разхождал шофьорът. На третия ден е продала всичко за два пъти повече пари.