Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Слушай!

Шон се ослуша и чу писъците от влакчето на ужасите, крясъците на децата, шумът на тълпата.

Сега в ръцете си държеше само обувките, а те бяха напълно безполезни като средство за защита. Захвърли ги. Оставаше му единствено да се моли.

Шаба напредваше и Шон опря гръб в ламаринената стена на бараката.

Острието просвистя отново и одраска корема му. Ризата му започна да се напоява с кръв. Шаба го гледаше усмихнат.

— Върви на майната си, кучи син! — изрева Шон и в този момент дотича Хуупс.

— Изчезвай! — извика той. — Ченгетата!

Шаба отново вдигна мачетето над главата. Изтрещя изстрел. Негърът залитна напред и повлече Шон на земята. След секунда се появи Гамбоа, стиснал пистолета си.

— Линейката идва — извика той. — Ще издържиш ли?

Шон се измъкна изпод туловището на Шаба и пипна корема си.

— Не мисля, че е сериозно. Дали е мъртъв?

— Още не, но ще умре, ако не го сложат на системи колкото се може по-бързо.

— Не го оставяйте да умре. Преди това трябва да ми разкаже някои неща. А ти какво правиш тук?

— Нокс го следеше — отвърна сержантът. — Обади ми се по радиостанцията веднага, щом се появи ти, за да предизвикаш този задник на дуел.

— Искаш да кажеш, че сте били тук през цялото време? — Шон не можеше да повярва на ушите си.

— От другата страна на паркинга — отговори Гамбоа и посочи с палец зад гърба си.

— И го оставихте да направи това? Защо не го арестувахте веднага?

— Защото нямахме никакви доказателства и всяко хитро адвокатче като теб щеше да го измъкне след петнайсет минути. Би трябвало да го знаеш.

— Но той едва не ме уби! — извика Шон.

— Стига си скимтял, Барет. Само те одраска. — Гамбоа се ухили. — Все пак искам да ти благодаря, защото сега ще го окошаря за опит за убийство. Така ще го държим в пандиза, докато съберем доказателства за другите неща.

— Да, ако остане жив.

Появи се и Нокс.

— Добре ли си? — попита той.

Шон кимна.

— Линейката пристигна.

— Хвана ли другия? — попита Гамбоа.

— Не. Изплъзна се. Вече знаем къде е бърлогата и ще го пипнем.

Шон мина покрай двамата полицаи, без да каже нищо.

— Какво го прихвана? — попита Нокс, който забеляза, че Шон е без обувки.

— Вкисна се, защото негърът щеше да му разпори корема.

— Аха. Е, това му е наградата, задето си пъха носа, където не трябва.

— Мога да кажа, че това момче има кураж — засмя се Гамбоа. — Знаеше какво стана с Пауърс и Ромеро и въпреки всичко дойде тук само с куфарчето си.

— Да, така е — кимна Нокс. — Или е най-големият глупак под слънцето.

— Може би и двете — поклати глава Гамбоа и потупа партньора си по рамото.

След като го превързаха, Шон подкара към дома си. Мак и Кари вече бяха там и го чакаха.

— Какво е станало с теб? — попита уплашено тя, когато видя окървавената му риза.

— Нищо особено — отвърна той и се разкопча, за да им покаже превръзката. — Попаднах на нашия приятел от Ямайка и той се опита да ми разпори корема.

— Островитянинът? — учуди се Мак. — Той ли направи това? Дявол да го вземе, Шон, казах ти, че този човек не е стока!

— Той е убил Скот и Ромеро. Вероятно и Бъргър.

— Бъргър? И него ли? — попита Мак.

Шон кимна.

— И ти му се напъха в ръцете? — възкликна Кари. — Постъпил си глупаво, Шон!

— Как разбра, че е островитянинът? — попита Мак.

— Сам той ми каза.

— Аха. — Мак посочи корема му. — С какво ти направи това?

— С мачете. Както Скот и Ромеро. — Шон поклати глава при мисълта за собствената си глупост. — Гамбоа се появи точно, когато онзи се канеше да доведе нещата докрай.

Кари се отпусна на старото канапе, покри лицето си с ръце и се разрида. Мак я изгледа изненадано.

Шон я прегърна, за да я успокои, а в това време детективът излезе на верандата. Най-накрая Кари се съвзе и отиде в кухнята, а Шон отиде при Мак. Луната беше само на няколко сантиметра над хоризонта.

— Какво откри във Вегас? — попита той.

Мак се обърна.

— За Робин Пенроуз нищо. Но мисля, че има нещо около Чад.

Той му разказа за старата дама и банките.

— Наистина ли е бил Чад? — попита Шон.

— Приятелят ми във Вегас не е детегледачка, а бивше ченге — отвърна Мак. — Сигурен съм, че е бил Чад.

— Кога каза, че е бил там?

— Две или три седмици преди изчезването на Робин. Струва ми се, че нашето момче е наумило нещо и се обзалагам, че е незаконно. Просто го подушвам. Струва ми се, че трябва да отидеш при него и да го попиташ какво е правил в Лас Вегас с онази баба, която е разнасяла чанта пари от банка в банка.