Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Да. Последните данни получих днес следобед, преди да се явя в съда.

Мога да ги покажа, ако желаете — каза Гамбоа и посегна към папката пред себе си.

— Мисля, че това би било съществено за съдебните заседатели.

По-нататък Гамбоа обясни, че е разговарял с най-близките приятели и роднини на Робин, и че се е свързал с всички болници в щата. Положи невероятни усилия да убеди съда, че от Робин Пенроуз не е останала и следа. Когато прокурорът приключи с разпита на свидетеля, вече бе късно следобед.

Маклин вдигна поглед към Шон и попита:

— Защитата има ли въпроси? Или ще ги оставим за утре?

— Да, ваша светлост, имам въпроси — отговори Шон. — Но тъй като изслушахме какво е правил сержант Гамбоа почти всяка минута след изчезването на момичето, струва ми се, че ще бъда много кратък.

Маклин се усмихна и показа пожълтелите си от тютюна зъби.

— Слава Богу — кимна той и за първи път някои от съдебните заседатели се разсмяха.

Шон се изправи бавно. Всъщност, не бе чул нищо конкретно, което да се опита да обори в кръстосания разпит, така че да събуди съмнението, от което се нуждаеше. Как можеш да се пребориш със свидетел, който казва какво не е видял? Все пак забеляза една основна слабост във въпросите на обвинението и тя му даваше възможност да се намеси.

— Мистър Гамбоа — започна Шон и се приближи до свидетелската банка, — по същество вие казахте, че сте се свързали с всички тези институции, за да установите дали там знаят нещо за Робин Пенроуз. Оказало се е, че не знаят. Така ли е?

— Да.

— Казахте, че сте се свързали с всички морги? — попита Шон и реши да увеличи темпото. Не искаше да дава време на полицая да мисли.

— Да.

— С всички болници?

— Да.

— С всички затвори?

— Да.

— И с много други правителствени институции?

— Да.

Шон извади няколко прикрепени с кламер листа и ги размаха пред лицето на Гамбоа.

— Интересно, защо се свързахте с всичките тези морги?

Сержантът се втренчи в него. Усещаше, че Барет му крои нещо, но не можеше да схване какво.

— Исках да разбера, дали там е постъпвала Робин Пенроуз или жена, отговаряща на нейното описание.

— И се оказа, че не е.

Детективът отново се поколеба. Сякаш се намираше пред затворена врата и се боеше да я отвори, защото не знаеше какво има от другата страна.

— Точно така.

— Значи се свързахте с моргите, за да търсите мъртъв човек?

По лицето на Гамбоа заигра едва доловима усмивка.

— Там има само такива.

Шон също се усмихна.

— Не сте влезли във връзка с моргите, за да проверите дали е жива?

— Не — кимна сержантът.

— Значи фактът, че не сте я открили в никоя от моргите, доказва, че тя не е мъртва?

— Доказва, че не е в никоя морга.

Шон вдигна изпълнен с отвращение поглед към Маклин.

— Сержант — обади се съдията, — познавате процедурата. Отговаряйте само с да и не, освен ако не ви питат за повече.

— Благодаря, ваша светлост — кимна Шон и продължи. — Значи, тя би могла да е жива и да не е в никоя от моргите.

Гамбоа не отговори и Маклин го подкани:

— Сержант?

— Да, предполагам — отвърна той с раздразнение.

— А когато се свързахте с болниците, които толкова усърдно изброихте с мистър Лоуънстайн, вие искахте да установите дали не е постъпила в някоя от тях болна или ранена, нали?

— Да — каза Гамбоа тихо. Отказа се от борбата. Даде си сметка, че Барет ще спечели. Лоуънстайн му направи знак, че пропадат. Седемдесет и пет свидетели щяха да отидат по дяволите.

— Значи, ако Робин Пенроуз не е била болна или ранена, не сте очаквали да я откриете там, нали?

— Не — кимна Гамбоа и присви очи. Лицето му добиваше любимия на Шон пурпурен цвят.

— А фактът, че Робин Пенроуз през последните няколко месеца не е подавала заявление, че иска да подмени или удължи срока на шофьорската си книжка не означава, че не е жива и не кара колата си някъде в Калифорния, нали?

— Означава, че не е подавала заявление.

— Добре. Ако ви кажа, че и аз не съм подавал заявление и не съм бил глобяван от пътната полиция през последните четири месеца, ще се изненадате ли?

— Работя в полицията от двайсет и шест години. Нищо не може да ме изненада.

— Предполагам — кимна Шон. — Също така предполагам, че не е нещо необикновено човек да не прибягва до услугите на тези служби месеци наред.

— Не знам — изсумтя Гамбоа.

— Да видим тогава какво знаете, мистър Гамбоа. — Шон продължи да задава въпросите си бързо един след друг. — Фактът, че не сте я открили в нито една морга, означава, че не сте установили със сигурност смъртта й, нали?