Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Търуилигър! — повика го Мак, когато се приближи.

— Ей, Мак! Стари кучи сине! — извика Пит искрено зарадван, че го вижда. Той вече не държеше на никого — след двайсет и две години в полицията и още няколко в Лас Вегас, за него всички бяха задници, изчакващи удобен момент да се изсерат на главата му. Пазеше добри чувства единствено към старите колеги като Мак.

— Как е Труди? — попита той и го тупна по рамото.

— Зарязах я тая кучка — отвърна Мак.

— Значи най-накрая хубавицата взе че си вдигна чукалата, а?

Мак се усмихна кисело. По-лесно би могъл да излъже Бог, отколкото Търуилигър.

— Какво ти отмъкна?

— Всичко.

— Сигурен бях, че ще стане така, още онази вечер, като се срещнахте.

Знаех си, че ще забие боядисаните си нокти в теб и ще те изсмуче. Още тогава можеше да й припишеш къщата и колата и да си спестиш поне времето и нервите. Само това ти е останало, нали?

Мак се усмихна, изпълнен със спомени.

— Боже мой! Я се погледни! Обрали са те до шушка и пак гледаш по същия начин, като си мислиш за нея! — Пит поклати глава. — Е, какво те води насам?

— По работа съм.

— По работа? Да не си станал търговски пътник или нещо такова?

— Частен детектив.

— Гръм и мълния! Частен детектив, а? Защо не изнасилиш баба си, за да си сигурен, че си стигнал до самото дъно?

— Какво друго мога да правя? — сви рамене Мак. — Да стана младши служител в някоя фирма?

— Е, да. Бих ти намерил някоя работа тук, само че ако разберат, че са те пипнали с изцапани ръце в полицията, ще изхвърлят и двама ни.

— Благодаря ти, но няма нужда. Добре съм и така.

— Виждам — Търуилигър и сложи ръка на рамото му. — Гладен ли си?

Разбира се, че си. Иначе нямаше да се отбиеш да ме видиш, нали? — Той се засмя, извади от джоба си зелена карта и му я подаде крадешком, сякаш беше пакетче кокаин. — Ето ти един талон за храна. Отиди да хапнеш, а аз ще ти уредя стая в хотела. Какво ще кажеш? Имам две мадами, с които си струва да се запознаеш. Свършвам работа в девет или десет. Ще се отбия да те взема, ще пийнем по нещо и ще потанцуваме.

— Ей, не мога да танцувам — възрази Мак и тръгна към бюфета.

Щом взе таблата и започна да я плъзга по поставката от неръждаема стомана, го обзе старото чувство. Наистина „Дезърт Сандс“ не беше „Мираж“ с черния хайвер и руската водка, но пък и кой даваше пет пари за такива боклуци? Тук предлагаха какво ли не — всякакви салати, супи, печени меса, деликатеси, десерти, порциите бяха огромни. Мак взе две препълнени чинии и панерче с хляб и седна на маса, откъдето можеше да наблюдава играещите. Наистина не беше „Мираж“, но дяволски му приличаше на земен рай.

Когато премина към десерта, към него се приближи едно пиколо и каза:

— Мистър Търуилигър ме изпрати да ви дам ключа от стаята, сър.

Пожелавам ви приятно прекарване в „Дезърт Сандс“. Да кача ли багажа ви горе?

— Не, благодаря.

— Както желаете, сър.

След като приключи с вечерята, Мак отиде до колата, взе сака си и се качи на последния етаж. Отвори вратата на стая 810 и пред очите му се разкри ослепителна панорама на Лас Вегас. Слънцето току-що бе залязло и неоновите реклами вече блестяха ярко на фона на вечерното небе.

Спря на прага стъписан. Трябваше му малко време, докато осъзнае, че са му дали апартамент. Беше очаквал да влезе в малка, предизвикваща клаустрофобия стаичка, предназначена само за спане.

Апартаментът беше огромен. Продължаваше напред десет метра, след това имаше стъпало и още десет метра равен под, който стигаше до панорамния прозорец, заемащ цялата стена. Пред самия прозорец имаше бар от тиково дърво, зареден с десетки бутилки алкохол. Сякаш управата изразходваше за напитки цялата сума, която получаваше за апартамента на вечер. Канапетата бяха големи и меки, навсякъде се виждаха стъклени масички, красиви вази и изкуствени цветя.

Мак пусна сака си на пода и бавно отиде до прозореца. Отвори плъзгащата се врата, излезе на терасата и се вгледа в блестящите светлини на града. Пред осветената мраморна фасада на „Мираж“, на отсрещната страна на улицата, се виждаше върволица скъпи коли, около които се суетяха пиколите.

Той влезе вътре и си наля голяма чаша дванайсетгодишно уиски. Леглото в спалнята беше цял декар, застлан с ален плюш. По стените висяха картини, изобразяващи голи жени с огромни гърди. Банята беше по-голяма от целия му апартамент в Капистрано и всичко в нея — стените, пода, тавана, умивалниците в форма на мида, римската вана с релефи на нимфи — беше от имитация на мрамор. Дори и тоалетната чиния беше от същия материал. Капакът бе обвит с кадифе, а отпред имаше зелено килимче.