Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Остави чашата на рафта над умивалника, съблече се и застана под душа, за да освежи изтощените си рамене на силната струя. Отново се почувства като Цезар. Така го наричаше Труди. Спомни си как влизаше под душа с него, докосването до гърдите й, които му се струваха като коприна. Тогава правеха любов във ваната, поливаха се с шампанско и се смееха, а топлата вода продължаваше да облива телата им.

Търуилигър се обади в осем и каза, че в десет ще дойде с две момичета. Мак седна на терасата и изпи половината бутилка уиски, потънал в спомени за старото време.

Пит се появи с момичетата в единайсет. Едната беше негърка, с много тъмна кожа и рижа перука. Беше копие на проститутката от летището, която Търуилигър чукаше безплатно, когато беше полицай. Другата беше за Мак и Пит внимателно я избута към него.

— Мисля, че ще се разберете с Кенди — подхвърли той и се засмя.

Кенди донякъде напомняше Труди, но беше много по-млада, косата й бе по-руса, а гърдите — по-големи. Мак почувства бодване под лъжичката.

Кенди го прегърна през кръста и му се стори, че наистина е попаднал в рая. Не искаше да си отиде оттук.

Когато Мак се събуди на следващата сутрин и влезе във всекидневната, завари там Пит. Снощното уиски биеше барабани в главата му. Кенди все още спеше и нямаше да се събуди до два-три часа следобед, а той трябваше да се прибира в Лос Анджелес.

— Мак — каза Теруилигър. Той беше от хората, които се будят с първите слънчеви лъчи. Мак имаше нужда от няколко кафета или чаша водка с доматен сос, преди да стане достатъчно цивилизован, за да води разговори. — Тези снимки ли показваше на Кенди снощи?

Пит бе свеж като новородено. Гледаше извадените на масата документи.

— Да. Предполага се, че изчезналото момиче проституира, затовае реших, че Кенди може да го познава.

Мак си наля чаша кафе и се стовари върху канапето до него.

— Познавам този тип! — заяви изведнъж Теруилигър.

Мак се вгледа в снимката и си даде сметка, че има предвид Чад.

— Разбира се, че го познаваш. Публикуваха снимката му във всички вестници.

— Не, не от вестниците. Беше в нашия хотел две седмици. Затова го помня. Никой не остава тук повече от два-три дни. Човек не идва в шибаната пустиня, за да се пече на слънце.

— Сам ли беше? — попита Мак и бързо се отърси от дрямката.

— С някаква жена.

Посочи Робин.

— Тази ли?

— Не.

— По дяволите! — изръмжа Мак сякаш на себе си. — Значи Къртис е имал още една мадама.

Замисли се. Ако Чад е мамел Робин, нещата ставаха още по-заплетени.

— Не, освен ако не е геронтофил — добави Теруилигър.

— Какво е това?

— Човек, който си пада по старци. Жената беше най-малко на шейсет и пет, седемдесет.

— Не разбирам.

— Какво има да разбираш? Млад тип идва в хотел за комарджии в Лас Вегас с баба си, остава две седмици и не припарва до игралната зала.

— Пит се засмя. — Май клиентът ти не е казал цялата истина, само истината и нищо друго, освен истината, а?

— Така е.

— Сещам се кой може да ти помогне. Фелипе, един от нашите шофьори.

Трябва да дойде на работа след един час. Той го возеше насам-натам за сто долара на ден. Баровците ги наемат, защото знаят къде са най-добрите места.

След още литър кафе Мак, слезе долу, за да поговори с шофьора. Фелипе беше нисък кубинец с невероятно тесни панталони и лъскаше сребристия си континентал пред хотела.

— Фелипе?

Кубинецът не каза нищо. Вдигна поглед към натрапника, прецени, че е ченге и продължи да лъска колата.

Мак знаеше как да го накара да се разприказва. Бръкна в джоба си и остави петдесет долара на калника. Фелипе не реагира и се наложи да остави още петдесет. Шофьорът ги взе и ги мушна в джоба си.

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Познаваш ли този тип? — Показа му снимката на Робин и Чад.

Кубинецът я разгледа внимателно и заговори съвсем делово:

— Беше тук в началото на октомври. С баба си, предполагам. Не я чукаше, сигурен съм. Или имаха някакъв бизнес или бяха роднини, а може би и двете. Но никакъв секс.

— Търуилигър каза, че си ги возил из града?

— Точно така. Това е най-интересното. Искаш ли да го чуеш?

Мак се намръщи и извади още две по десет.

— По-интересно е от това.

— За тия пари трябва да е повече от Енциклопедия британика — изръмжа Мак и извади още двайсет.

— Обикновено оставям клиентите пред някое казино и ги чакам да излязат. После отиваме в друго. От казино в казино, нали?

— Да — кимна Мак. — Това не струва четирийсет долара.