Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Кубинецът вдигна очи към небето.

— Но тези двамата ходеха по банките.

— Банки? Не разбирам.

— Не знам точно какво правеха вътре, но мога да ти кажа, че старата дама имаше една чанта пари. Веднъж се обърнах назад и ги видях.

— Заедно ли влизаха в банките?

— Не. Само бабата. Той чакаше в колата.

— До кои банки ходиха?

— Това е отделен въпрос — ухили се шофьорът.

— Дявол да го вземе, да не събираш пари за пенсия?

— Нали живеем в ерата на информацията? Ако искаш да си осведомен, ще трябва да си платиш.

Мак извади още двайсет.

— „Ларедо“, „Невада Нашънъл“ и още една. Не мога да се сетя в момента, но ще ти я кажа малко по-късно.

— Ще ми струва ли още нещо?

Фелипе го изгледа укоризнено и каза:

— Аз не съм алчен, човече! Ще ти я снеса без пари!

Обвинителната стратегия на Лоуънстайн беше проста — за да убеди съдебните заседатели, че Робин Пенроуз е мъртва, той привика пред тях четирийсет и двама нейни приятели, близки и колеги, които бяха поддържали редовно връзка с нея, преди хлапетата да присъстват на побоя на плажа. Всички те потвърдиха, че не са я виждали оттогава.

Когато прокурорът изрови някакъв неин братовчед, който не я бе виждал от три години, съдията се намеси:

— Мистър Лоуънстайн, мисля, че добре опознахме роднините на Робин Пенроуз. Предлагам да преминете към другите свидетели.

— Да, ваша светлост — кимна Лоуънстайн и призова първия от деветнайсетте пътни полицаи, дванайсетте шерифа от Ориндж Каунти и осемте патрула от плажа в Нюпорт, които бяха дежурили след изчезването на Робин. На всички тях той зададе един и същи въпрос:

— Виждали ли сте изчезналото момиче? Ако не сте, познавате ли някой, който го е виждал?

Те отговаряха отрицателно, както се и очакваше, а Лоуънстайн промърморваше дълбокомислено: „Разбирам“ и вперваше многозначителен поглед в съдебните заседатели.

Независимо от всичко, Шон трябваше да преглътне неизбежната лавина от аморфни, неконкретни показания. Момичето бе изчезнало и никой не го бе виждал от нощта, когато Чад го бе качил, в безсъзнание, на колата, от която по-късно се бе опитал да се отърве. Не беше в състояние нито да възрази, нито да обори твърденията им, нямаше как да накара съдебните заседатели да започнат да си задават въпроси. Целият този поток косвени доказателства, с които обвинението заливаше съда ден след ден, час след час, просто скъсяваше живота на клиента му.

Когато най-накрая Лоуънстайн призова полицай чак от Сан Диего, Маклин отново го спря.

Едва на осмия ден прокурорът призова на свидетелската банка Том Гамбоа. Сержантът се появи с тъмнокафяво сако от туид и светлокафяви панталони, от друг костюм. Откакто бе купил сакото, което вече се пукаше по шевовете, преди осем години, бе сменил доста чифтове панталони. Положи клетва и зае обичайната си прегърбена поза.

В продължение на няколко часа той описа мерките, предприети от полицията за издирването на Робин Пенроуз в щата и в цялата страна.

— Влязохте ли във връзка с някои градски или областни морги, за да установите дали не е постъпвала Робин Пенроуз или приличаща на нея жена?

— Да — отговори Гамбоа. — Свързахме се с всички подобни институции в щата Калифорния и останалите щати. Това ни отне повече от седмица и навсякъде получихме отрицателен отговор. Никъде нямаше лице на име Робин Пенроуз или жена, отговаряща на описанието й.

— Какво е това описание? — попита Лоуънстайн.

— Жена на двайсет и седем години, висока един и седемдесет, петдесет и осем килограма, руса коса, кръвна група А положителна. Попаднахме на няколко, които отговаряха на тези данни, но сравняването на зъбите категорично показа, че става дума за други лица.

Лоуънстайн се приближи до свидетелската банка и попита:

— Сержант, проверихте ли дали Робин Пенроуз е подновявала или подменяла шофьорската си книжка след датата на изчезването си?

— Да, проверихме. Свързахме се със съответните служби във всеки щат.

Не е лош актьор, помисли си Шон. Рецитираше репетираните си показания така, сякаш всеки следващ въпрос го изненадваше.

— Освен това почти всеки ден проверяваме дали това не е станало в Калифорния.

— И какъв е резултатът?

— Отрицателен. В нито един от петдесетте щата не е издавана шофьорска книжка на името на Робин Пенроуз в уречения период.

Лоуънстайн повдигна вежди, сякаш го чуваше за първи път.

— Споменахте, че проверявате в Калифорния почти ежедневно?