Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Шон се вгледа в океана. Тази вечер вълните бяха големи. Изникваха от тъмнината като огромни, надигнали глава чудовища и се разбиваха с грохот на брега. Чад криеше нещо през цялото време и може би то бе свързано с епизода във Вегас.

— Хрумна ми нещо — каза Шон.

— Хубаво. Защото аз нямам никаква идея как да продължа оттук нататък.

Освен ако не накараш Къртис да изплюе камъчето.

Шон поклати глава. Бе увещавал Чад повече от месец, но без никакъв успех.

— Слушай — каза той, — някога имах един клиент, обвинен, че е задигнал осем милиона от фирмата си и избягал от страната. Живял в Чили петнайсет години, преди застрахователната компания да го открие.

— Той улови лакътя на Мак. — И знаеш ли как го намериха?

Мак пусна една бирена оригня.

— Шерлок Холмс се е върнал в бизнеса?

Шон не обърна внимание на шегата му.

— Състариха една негова снимка с помощта на компютър и я разпратиха тук-там. Някой го разпознал.

Мак поклати глава.

— Не разбирам връзката.

— Занеси снимката на Робин на някой от бившите си колеги в полицията и помоли да я състарят с трийсетина години. Можеш ли да го направиш?

— Естествено. Но не схващам защо. Да не искаш да кажеш, че онази баба е била Робин Пенроуз?

— А защо не? Всичко в това дело е толкова объркано, че изобщо не бих се учудил. Ако Чад и Робин са намислили някаква шашма…

Мак се обърна и се облегна на парапета.

— Струва ми се, че оставяш фантазията си да се развихри прекалено, Шон — каза той.

— Робин е била актриса. Играела е роли. Освен това е била гримьорка.

Познава занаята. А и какво ще загубим, ако проверим? Занеси снимката в лабораторията, за да я обработят и се върни във Вегас. Може би някой ще я разпознае.

Мак се намръщи.

— Иди най-напред в казиното на твоя човек, а после и в банките, в които са ходили. Може пък да разберем за какво става дума.

— Всичко изглежда много добре, Шон — каза Мак и заби пръст в гърдите му, — ако се окаже, че Робин е била възрастната дама, ако състарената снимка прилича на нея, ако някои от служителите в банките я разпознаят. Нищо друго ли не ни остава, че да се занимаваме с подобно нещо?

Шон сви рамене.

— Не можем да сме сигурни в нищо. Трябва да свършиш работата, колкото се може по-бързо и да поддържаш непрекъснато връзка с мен, за всеки случай. Струва ми се, че сме близо до края. Ако се наложи да говоря с теб и не те открия в хотела, ще оставя запис на телефонния секретар.

Искам да се обаждаш всеки ден.

— Добре. Няма проблем. Само че пътувах доста време. Ще ми трябват още малко пари.

— Колко? — попита Шон и си припомни двете хиляди, които бе раздал в лунапарка.

— Знам ли? Три-четири хиляди мисля, че ще ме оправят.

— Съвземи се, Мак! Три-четири хиляди! Какво ще правиш с тях?

— Не съм казал, че ще ги изхарча. Само че понякога се налага да се изръсиш с някой и друг долар, ако искаш хората да са откровени с теб.

При това нерядко се оказва, че не знаят нищо интересно. Само че вече си дал парите. Освен това ще имам нужда от прилична храна и място за спане. Много ли ти се вижда? Ще ти върна, каквото остане. — Естествено Мак нямаше такова намерение.

— Знам какво ще направиш, като попаднеш във Вегас — поклати глава Шон. Влезе вътре и след малко се върна с един плик. — Това са последните пари в брой, които имам. Ще трябва да ти свършат работа.

Три хиляди долара в банкноти по двайсет. Не знам как ще накарам Маклин да ми плати и половината на това, което вече изхарчих. И ми върни, каквото ти остане, чу ли?

— Няма проблем — каза Мак, преброи бързо парите и мушна плика във вътрешния джоб на сакото си.

— Кога тръгваш? — попита Шон след малко, когато влязоха във всекидневната и Мак си отвори нова бира.

— Дявол да го вземе! Току-що се върнах! Нямам ли право да си поема дъх?

Шон сви рамене.

— Мак, след като си открил всичко това, нима очакваш да не предприемем нищо?

— Добре, добре — поклати глава Мак и взе сакото си от канапето. — Ще отида да се преоблека и след един час съм на път. Доволен ли си?

— Благодаря, Мак — Шон го потупа по рамото. — Обади ми се веднага, ако откриеш още нещо.

— Мислиш ли, че си в безопасност тук? — попита Мак от стъпалото. — Тази черна маймуна е само изпълнител. Онзи, който поръчва музиката, все още е на свобода. — Той повдигна вежди. — Накарал е островитянина да пречука всички, свързани с убийството на онзи пазач, а сега ти го свърза и с изчезването на Робин. Мислиш ли, че наистина си го видял в Бейкърсфийлд с момичето?