Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

— Не знам. Не бих се изненадал. Може би ще разберем, след като Гамбоа го разпита. Естествено, не изключвам възможността да е убил и нея.

Мак се наведе към него и каза тихо, за да не чуе Кари:

— Пази се, Барет. Ти също не си недосегаем за куршумите. Можеш да минаваш за супермен само в съдебната зала.

— Да, така е.

— Поне нея дръж настрана. Не бих искал да видя хубавото й личице, надупчено на решето.

Шон не бе помислил за това. Когато побеснееше, загубваше изцяло здравия си разум. Сега, след като вече ближеше рани, се изуми от собствената си глупост. Да се опитва да притисне убиец като Шаба!

Какво, по дяволите, очакваше да се случи след това?

Мак тръгна и Шон затвори вратата зад гърба му.

Кари дойде при него и го прегърна.

— Обещай ми да не правиш повече глупости — каза тя умолително.

— Да не излизам срещу мачете с обикновено куфарче ли? — попита той.

— Точно това имам предвид.

— Обещавам най-тържествено.

След няколко минути Мак влетя през вратата и хвърли на маста фиш за глоба.

— Дявол да го вземе, Барет! Ти и твоята кантора на самия бряг ми струвате цяло състояние! Както е тръгнало, ще трябва да дам всичките ти пари за глоби!

— Добре, добре — изръмжа Шон в отговор. — Дай ми това нещо.

— Точно така — кимна Мак. — А защо не се погрижиш и за останалите?

Струва ми се, че някои от тях вече са просрочени.

Той хвърли на масата пачка квитанции с глоби за неправилно паркиране и излезе.

Тази нощ Шон дълго лежа буден в леглото. Кари спеше до него. Далечен ураган край Хавайските острови бе разбунтувал морето и вълните бяха огромни.

Беше на трийсет и три години. Най-напред колежа, после университета, след това направо адвокатската практика. Никога не бе имал време за връзка като тази. Просто беше прекалено зает. Как би могъл да работи средно по четиринайсет часа на ден и да има време за жена и деца? Ако не се броят, разбира се, случайните връзки. Беше нелепо дори да си помисли за брак сега. Може би след три-четири години… Както и без това смяташе. Сега се появи Кари и отговори на много въпроси, за чието съществуване преди това дори не знаеше.

Събудиха се малко преди зазоряване и решиха да се разходят по плажа.

Пясъкът под босите им крака беше студен.

— Чудя се какво общо има този островитянин с всичко това. Робин споменавала ли е за него пред теб?

— Не. Може би е някой от тайфата, с която се е движела в Холивуд.

— Възможно е. А защо този тип реши да убие всички, свързани с делото „Бъргър“?

Продължиха нататък към кея, заслушани в шума на вълните.

— Мислиш ли, че в Бейкърсфийлд наистина си видял Робин? — попита най-накрая Кари.

— Възможно ли е да не е била тя? Онзи се обади по телефона, че е там, аз отидох и наистина я видях.

— Може да е била друга… За да си помислиш, че е Робин. Не забравяй, че никога не си я виждал лице в лице. Разчиташ само на снимките. Не можеш да си сигурен, че е била тя.

— Така е.

Видяха как един гларус се спуска с крясък от небето и каца на една скала. Кари се обърна към него.

— И още нещо… Защо Робин би се впуснала във всичко това, оставяйки Чад да бъде съден за убийство? Не мисля, че е способна на подобно нещо.

— Може би си права за тази Робин, която познаваш от дете. Но онази, за която ми разказа Грегъри Поуп, според мен е напълно способна.

— Онова влечуго не ти вдъхва доверие, нали? Не бих се изненадала, ако и той е забъркан в тази история.

Шон поклати глава.

— Не мисля, Кари. Наистина, нищо не би ме изненадало, но ми се стори, че Поуп искрено я е обичал, колкото и да е смахнат.

Кари се приближи до него, за да се предпази от вятъра, който ставаше все по-силен.

— И така, докъде стигнахме? — попита тя.

— За нас не знам — отвърна Шон. — Но знам, че Робин сериозно е затънала в неприятности. Ако все още е жива, струва ми се, че много скоро може и да умре. Всички, които са имали вземане-даване с Шаба, засега завършват в моргата.

Кари потрепери.

— А какво е общото между тях? Каква е връзката между Робин и смъртта на Бъргър?

— Не знам. — Шон спря и се обърна към нея. В сутрешния полуздрач му се видя много красива. — Може пък наистина в Бейкърсфийлд да не са били Шаба и Робин, а някои други.

— Но не вярваш в това?

— Не вярвам. Ала не ми се мисли за другата възможност.

Разхождаха се близо час. Никое дело досега не го бе обърквало и изтощавало толкова. Съмняваше се във всичко и всички, включително и в собствените си възможности. Прегърна Кари през кръста и тръгнаха назад към къщата. Мълчаха. На небето бяха надвиснали черни облаци.