Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

— Ваше величество. Виждали ли сте някога демон?

— Да, няколко пъти. Но това не е преживяване, което бих желал да ми се случи пак.

— Какво знаете за карандите?

— Не много. Чувал съм, че са свързани с мориндимите в северните части на Гар ог Надрак.

— Значи знаете за тях повече, отколкото повечето хора. Запознати ли сте с религиозните ритуали, практикувани от мориндимите?

Гарион кимна.

— Мориндимите боготворят демони. Това не е особено безопасна форма на религия.

Лицето на Брадор бе мрачно.

— Карандите споделят вярванията и религиозните ритуали на своите братовчеди от арктическите равнини на Запада — започна той. — След като приели вярата на Торак, гролимите се опитали да изкоренят старите религиозни ритуали, ала те се запазили в планините и сред горите. — Началникът на Бюрото на вътрешните работи замълча и отново хвърли уплашен поглед наоколо. — Белгарион — почти прошепна той. — Името Менга говори ли ви нещо?

— Не. Мисля, че не. Кой е Менга?

— Не знаем — поне не сме сигурни. Изглежда, преди около половин година е дошъл от гората и се установил на север от езеро Каранда.

— И?

— Отправил се — съвсем сам при това — до вратите на Калида в Джено и заповядал на жителите на града да се предадат. Те, разбира се, му се изсмели в лицето, ала той не им обърнал никакво внимание и начертал на земята някакви символи. След този момент хората от града въобще нямали поводи за смях. — Лицето на мелценския бюрократ придоби сивкав цвят. — Белгарион, такъв ужас в Калида не е виждал никой жив човек. Символите, които нарисувал на земята, призовали цял орляк демони — не един, нито десет, а цяла армия. Разговарях с оцелелите след това нападение. Повечето са полудели и според мен това е това истинско щастие за тях. Онова, което се е случило в Калида, буквално не може да се опише с думи.

— Цяла армия демони? — възкликна Гарион.

Брадор кимна.

— Тъкмо това прави Менга толкова ужасяващо опасен. Сигурен съм, че знаете — когато някой призове демон, рано или късно демонът се освобождава от властта му и го убива, ала, изглежда, Менга има пълна власт над чудовищата, които вика, и може да призове стотици наведнъж. Урвон е ужасен, самият той започна да се занимава с магьосничество, надявайки се да защити Мал Яска от Менга. Не знаем къде се намира Зандрамас, ала кохортите от отстъпници гролими, които я следват, отчаяно се стремят да призоват демони на своя страна. Белгарион, помогнете ми! Тази злокобна инфекция ще прескочи границите на Малореа и ще помете целия свят. Всички ще бъдем погълнати от виещите демони и никое място на света, колкото и уединено и отдалечено да е, няма да може да предложи спасение на жалките останки от човечеството. Помогнете ми да убедя Кал Закат, че дребнавата му война тук е напълно лишена от смисъл пред лицето на ужаса, появил се в Малореа!

Гарион дълго не сне от мъжа проницателния си поглед, след това решително се изправи.

— Елате с мен, Брадор — изрече той тихо. — Смятам, че трябва да поговорим с Белгарат.

Намериха стария вълшебник в препълнената с книги библиотека на къщата. Той внимателно четеше някакъв стар том, с кожена подвързия.

— Значи Урвон и Зандрамас също участват в това безумие? — попита той, когато чу разказа на мелцена.

Брадор кимна утвърдително.

— Да, най-добрите ни източници на информация го потвърждават, древни.

Белгарат удари с юмрук по масата и започна да ругае.

— За какви се мислят те? — избухна той. — Не знаят ли, че самият УЛ е забранил това?

— Страхуват се от Менга — изрече безпомощно Брадор. — Усещат, че трябва да разполагат с някакво средство за защита срещу тази орда демони.

— Човек не се защитава от демоните, призовавайки още демони — заяви гневно възрастният мъж. — Ако дори едно-единствено чудовище се освободи, всички останали ще избягат на свобода заедно с него. Урвон или Зандрамас сигурно ще успеят да се справят с тях, ала някой новак рано или късно ще допусне грешка. Да отидем незабавно при Закат.

— Не мисля, че тъкмо сега можем да направим това, дядо — каза Гарион несигурно. — Никак не му се понрави онова, което му разказах за Ургит.

— Положението е прекалено сериозно. Не бива да чакаме, докато императорът възвърне спокойствието си. Да вървим.

Тримата закрачиха бързо по широките коридори и стигнаха до обширното предверие, в което бяха влезли с генерал Атеска при пристигането си от Рак Веркат.

— Абсолютно невъзможно — заяви полковникът на бюрото до главния вход, когато Белгарат му каза, че незабавно желае среща с императора.