Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

— Другите богове дойдоха и го взеха. Бихме ли могли да говорим за нещо друго? Тези спомени са особено болезнени.

— Той беше твой враг.

Гарион въздъхна.

— Ала също така беше и бог, Закат — ужасно е, когато на човек се наложи да убие бог.

— Ти си странно мек човек, Белгарион. Мисля, че те уважавам повече за това, отколкото заради непобедимата ти храброст.

— Едва ли бих избрал думата „непобедима“. През цялото време изпитвах ужас — струва ми се, че и Торак изпитваше същото. Има ли нещо, за което наистина искаш да говорим?

Закат се наведе напред, почуквайки замислено свитите си устни.

— Знаеш, че в последна сметка ти и аз трябва да се изправим един срещу друг, нали?

— Не — възрази Гарион. — Това не е абсолютно сигурно.

— Но може да съществува само един Крал на света.

Лицето на Гарион се сви в болезнена гримаса.

— Аз имам достатъчно неприятности, опитвайки се да управлявам един малък остров. Никога не съм искал да стана крал на света.

— Но аз съм искал — желая го и сега.

Гарион въздъхна.

— Тогава вероятно ще се бием за това — рано или късно. Не смятам, че целият свят трябва да бъде управляван от един-единствен човек. Ако се опиташ да го сториш, ще се наложи да те спра.

— Никой не е в състояние да ме спре, Белгарион.

— Торак беше същият като тебе — поне мислеше по същия начин.

— Тези думи бяха достатъчно откровени.

— Това помага да избегнем множество недоразумения в бъдеще. Бих казал, че имаш достатъчно неприятности у дома и без да си опитал да нахлуеш в кралството ми — или пък в държавите на моите приятели. Да не говорим за задънената улица, в която се намира и Ктхол Мургос.

— Добре си информиран.

— Кралица Порен ми е близка приятелка. Непрекъснато ми съобщава различни неща, пък и Силк събира доста информация по време на търговските си сделки.

— Силк ли?

— Извинявай. Искам да кажа принц Келдар. Силк просто е прякорът му.

Закат го погледна проницателно.

— Ние в много отношения си приличаме, Белгарион. В други сме много различни. Ала правим онова, което се налага. Много често зависим от събития, които са извън нашия контрол.

— Предполагам, че имаш предвид двете пророчества?

Закат се изсмя късо.

— Не вярвам в никакви пророчества. Вярвам единствено във властта. Въпреки това е твърде любопитно, че и двамата сме изправени пред подобни проблеми. Наскоро ти се наложи да потушиш въстание в Алория — група религиозни фанатици, доколкото ми е известно. Аз трябваше да се справя с твърде подобен проблем в Даршива. Религията е постоянен трън в петата на всеки владетел, не мислиш ли?

— В повечето случаи съм успявал да се справя.

— Значи си бил истински щастливец. Торак не беше нито добър, нито благоразположен бог, пък и неговите жреци гролими са истински подлеци. Ако не бях зает тук, в Ктхол Мургос, щях да спечеля любовта на следващите хиляда човешки поколения, изтривайки всички гролими — до последния — от лицето на земята.

Гарион се засмя.

— Какво ще кажеш да се съюзим, имайки предвид еднаквото ни отношение към гролимите?

Закат отвърна с къс смях, след това лицето му отново стана мрачно и той попита:

— Името Зандрамас говори ли ти нещо?

Гарион пристъпи внимателно към отговора на този въпрос, защото не знаеше с каква информация разполага Кал Закат за истинската причина, довела ги в Ктхол Мургос.

— Чувал съм доста слухове — отговори кралят на Рива.

— Ами знаеш ли нещо за Ктраг Сардиус?

— Чувал съм за него.

— Отговаряш ми уклончиво, Белгарион. — Закат го изгледа проницателно, после прокара уморено пръсти пред очите си.

— Струва ми се, че имаш нужда от здрав сън — каза Гарион.

— Скоро ще имам достатъчно време за това — когато свърша работата си.

— Да, това зависи напълно от самия теб.

— Какво знаеш за Малореа, Белгарион?

— Получавам различни доклади — те обикновено са несвързани помежду си, но често пристигат до мен.

— Не. Имам предвид какво знаеш за нашето минало?

— Боя се, че не е много. Западните историци полагаха големи усилия да оставят без внимание самото съществуване на Малореа.

Крива усмивка се покатери по лицето на Кал Закат.

— Университетът на Мелцена проявяваше същото късогледство по отношение кралствата на Запада — отбеляза той; — Както и да е, в продължение на последните няколко столетия — след страшния погром при Воу Мимбре — малореанското общество стана почти изцяло затворено. Торак беше изпаднал в непробуден сън, Ктучик вършеше извратените си дела тук в Ктхол Мургос, а Зедар се разхождаше по света като бездомен скитник — впрочем какво стана с него? Мислех, че е в Ктхол Мишрак.