Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Знаеш ли — обърна се Белдин към Белгарат, — мисля, че той има право. Това не е единственият път, когато пророчеството се намесва така, че събитията да потекат в нужната посока. Думите „за което си родена“ означават, че Зит е била предопределена за едно — да ухапе Харакан. След като го направи, всичко продължи по обичайния си начин. — След това гърбавият магьосник погледна Ерионд. — Как си спомни какво точно каза Кайрадис? Всички бяхме доста нервни, докато стояхме в тронната зала на Урвон.

— Винаги се стремя да запомням това, което казват около мен — отговори Ерионд. — Може би няма да го разбера веднага, но рано или късно всичко отива на мястото си.

— Това момче е много странно, Белгарат — рече Белдин.

— Всички сме забелязвали това по един или друг повод.

— Нима наистина е възможно? — обърна се Сади към стария вълшебник. — Имам предвид дали въобще е възможна такава намеса?

— Не трябва да задаваш подобни въпроси на дядо — засмя се Гарион. — Той вярва, че няма невъзможни неща.

Силк стоеше на безопасно разстояние от Зит и потомството й. Веждите му бяха леко повдигнати.

— Честито, Зит — рече най-сетне той на малката зелена майка. След това погледна строго приятелите си. — Предполагам, че всичко това е много хубаво, но ако някой ги нарече „сладки малчугани“, просто ще започна да крещя.

Всички се окъпаха и си легнаха, но Се’Недра беше неспокойна и се въртеше в леглото. Внезапно малката кралица се надигна.

— Чудя се дали млякото все още е топло — промърмори тя, после отметна одеялото и леките й стъпки помилваха пода. — Ти искаш ли мляко, Гарион?

— Не, благодаря, скъпа.

— То ще ти помогне да заспиш.

— Нямам проблеми със съня.

Тя му се изплези и излезе в коридора.

Върна след малко с чаша мляко. Усмихваше се дяволито.

— Какво ти е толкова смешно? — попита я той.

— Видях Силк.

— И какво от това?

— Той не ме забеляза, но аз го видях. Тъкмо влизаше да си ляга.

— Може да си ляга, когато пожелае.

Кралицата се засмя още веднъж и скочи в леглото.

— Тъкмо това ти приказвам, Гарион — рече тя. — Не влизаше в своята спалня.

— О — изкашля се объркано Гарион. — Изпий си млякото.

— Аз застанах до вратата и подслушвах известно време разговора им — добави Се’Недра. — Искаш ли да чуеш за какво си говореха?

— Не, не особено.

Но въпреки това малката кралица му разказа всичко.

Дъждът беше преминал, но далеч на запад се чуваше тътен от гръмотевици и множество светкавици разсичаха небето на хоризонта. Гарион се събуди внезапно и се надигна в леглото. Отвън се чуваше някакво бучене, различаващо се от воя на бурята, на моменти съпровождано от пронизителен рев. Кралят на Рива се измъкна от завивките и излезе на терасата, която заобикаляше вътрешния двор от всички страни. На около половин миля на запад се придвижваше дълга колона хора със запалени факли. Гарион реши да приеме образа на вълк и да провери какви са тези хора.

Факлите се движеха много бавно. Докато Гарион приближаваше с дълги скокове към тях, забеляза, че светлината от пламъците се вижда много по-високо, отколкото ако хората яздеха коне. Глухият, тътнещ звук и съпровождащият го рев продължаваха да огласят пространството наоколо. Едрият вълк спря до един къпинак и приклекна, за да наблюдава и слуша. Дългият керван от огромни сиви животни се движеше с тежки стъпки в нощта в североизточна посока. Гарион беше виждал фантом слон на остров Веркат в Ктхол Мургос, когато леля Поул беше накарала лудия отшелник да избяга в гората. Ала фантом е едно, а действителността — нещо съвсем друго. Слоновете бяха огромни, по-големи от всички животни, които Гарион беше виждал. Постоянната скорост, с която се движеше керванът, изразяваше страховитата мощ на тези същества. Главите и хълбоците им бяха покрити с метални ризници и Гарион потръпна при мисълта за смазващата тежест на метала. Въпреки това слоновете се движеха, сякаш ризниците бяха леки като паяжина. Ушите им, наподобяващи корабни платна, се люшкаха, а хоботите им се поклащаха пред тях като махала. От време на време някой от слоновете извиваше нагоре хобот и докосвайки челото си, издаваше пронизителен рев.

Върху огромните бавно движещи се животни, облечени с грубо изработени брони мъже яздеха. Върху всеки огромен врат седеше човек с кръстосани крака и стискаше факла. Другите зад него бяха въоръжени с копия, прашки и малки лъкове. В началото на колоната, яхнал врата на огромен слон, по-висок цял метър от останалите, седеше облечен в черна роба гролим.