Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Добър ден, ваше величество — поздрави той Гарион с глух, безстрастен глас. — Надявам се, че сте добре?

— Поносимо, ваше величество — отвърна Гарион. Щом Закат държеше на формалностите, Гарион щеше също да употребява официални изрази.

— Вашите продължителни пътувания сигурно са били твърде изтощителни — рече Закат със същия безстрастен глас. — Това важи особено за дамите. Ще се погрижа пътешествието ви обратно към Мал Зет да протече по-леко.

— Негово величество е много мил, но ние не възнамеряваме да се връщаме в Мал Зет.

— Грешиш, Белгарион. Ще се върнете в Мал Зет.

— Съжалявам. Имам много важни ангажименти на друго място.

— Ще предам съжалението ти на Зандрамас, когато я видя.

— Сигурен съм, че тя ще се зарадва извънредно много като чуе, че няма да идвам.

— Радостта й няма да трае дълго. Възнамерявам да я изгоря на клада като вещица.

— Успех, ваше величество. Но не мисля, че тази жена е подходяща за горивен материал.

— Не се ли държите малко глуповато? — намеси се Поулгара. Беше се преоблякла в синя рокля, седеше на масата и съвсем спокойно кърпеше чорапите на Ерионд.

— Глупаво ли? — попита троснато Закат и очите му внезапно проблеснаха.

— И двамата знаете, че все още сте приятели. Спрете да се държите като деца.

— Мисля, че отивате твърде далеч, лейди Поулгара — изрече императорът следен глас.

— Наистина ли? — отвърна вълшебницата. — Смятам, че описах положението съвсем точно. Ти няма да оковеш Гарион във вериги и той няма да те превърне в ряпа. Затова трябва да престанете с тези заплахи един към друг.

— Мисля, че трябва да продължим този спор някой друг път — заяви лаконично Закат, поклони се леко на Поулгара и напусна палатката.

— Не се ли държахте малко рязко с него, лейди Поулгара? — попита я Сади.

— Не мисля — отвърна тя. — Това ни спести много празни приказки. — Вълшебницата внимателно сгъна чорапите и продължи: — Ерионд, смятам, че е време да си изрежеш ноктите на краката. Късаш чорапите по-бързо, отколкото съм в състояние да ги закърпя.

— Той е станал същият като преди, нали? — рече тъжно Гарион. — Имам предвид Закат.

— Не съвсем — възрази Поулгара. — Поведението му по-скоро беше маска, зад която крие истинските си чувства. — Тя погледна Белгарат. — Белдин измислил ли е нещо?

— Тази сутрин работеше върху някакъв план. Точно сега не мога да говоря с него, защото преследва някакъв заек. Ще се свържа отново с него веднага щом приключи с обяда си.

— Не може ли все пак да се съсредоточи върху задачата си?

— О, Поулгара, престани. Дори и ти понякога се отклоняваш от пътя си, ако забележиш някой тлъст заек.

— Не мога да повярвам! — изпъшка Се’Недра и погледна Поулгара с ужас.

— Не мисля, че ще разбереш, скъпа — каза й Поулгара. — Защо не ми донесеш сивата си рокля? Забелязах, че един от подгъвите й се е разпрал, а така и така съм извадила кутията с шивашки принадлежности.

Останаха в шатрата целия следобед. След вечеря се събраха около масата и започнаха да разговарят съвсем тихичко.

Силк погледна с присвити очи към вратата, където стояха стражите, и прошепна:

— Нещо ново от Белдин?

— Със сигурност замисля нещо — отговори също така тихо Белгарат. — Познавам го и затова предполагам, че планът му е доста необикновен. Вероятно все още изглажда подробностите и ще ми съобщи замисъла си след като всичко е напълно готово.

— Няма ли да е по-добре, ако работите двамата заедно над този план?

— Той знае какво трябва да направи. Само ще му попреча, ако се опитам да помогна. — Възрастният мъж се протегна, прозя се и се изправи. — Не зная вие какво ще правите — рече той. — но аз ще си лягам.

На следващата сутрин Гарион стана тихо, облече се и се измъкна от отделеното със завеса помещение, оставяйки Се’Недра да спи.

Дурник и Тот седяха на масата заедно с Белгарат.

— Не ме питайте как го е направил — тъкмо казваше Белгарат.

— Каза ми единствено, че Кайрадис се е съгласила да пристигне тук, когато я повика Тот.

Дурник и Тот размениха няколко знаци с пръсти.

— Той казва, че може да го направи — преведе ковачът. — Искаш ли пророчицата да дойде сега?

Белгарат поклати глава.

— Не, нека изчакаме, докато се появи Закат. Знам, че за нея е много уморително да изпраща образа си на толкова големи разстояния. — Старият вълшебник направи недоволна физиономия. — Белдин предлага да изчакаме, докато разговорът ни с императора достигне връхната си точка, и едва тогава да я извикаме. Понякога Белдин се увлича и е склонен да превръща нещата в мелодрама. През изтеклите години всички ние сме го предупреждавали за това, но от време на време той се връща към своя порок. Добро утро, Гарион.