Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Беше ми нужно доста време, докато свикна — призна тя и отпусна скромно ръка върху корсажа си.

— Не се е случило точно по този начин, нали?

— Принц Келдар описа съвсем точно всичко, което се случи, ваше императорско величество — увери го Сади. — Зит беше много ядосана. Мисля, че все още е спяла, когато графинята я хвърли срещу Менга. Винаги става много раздразнителна, когато я събудят внезапно.

— Закат — подхвана Белгарат, — оказа се, че Менга е чандим. Той беше главният подчинен на Урвон.

— Да, така ми каза и Атеска. Това означава, че Урвон е стоял зад всичко, което става в Каранда, нали?

— Само привидно — отговори Белгарат. — Урвон не притежава достатъчно разум, за да организира каквото и да било. Той е изцяло под властта на един от господарите на демоните, който се казва Нахаз. Общуването с демони обикновено довежда до пълна загуба на разсъдъка — сега Урвон напълно е убеден, че е бог.

— Ако той е наистина луд, кой ръководи военната кампания тук? Атеска смята, че маневрата на армията, заобиколила по фланговете войската на Даршива, както и ходът със слоновете, са идеи на истински гений на военната тактика.

— Предполагам, че Нахаз командва похода, освен това господарите на демоните обръщат малко внимание на човешките жертви, дадени в битките. Нека добавя, че демоните имат свои начини да накарат хората да тичат много, много бързо.

— Никога не съм водил война с господар на демони — рече замислено Закат. — Каква е неговата крайна цел?

— Камъкът Сардион — отговори Гарион. — Всеки иска да се добере до него — включително и аз.

— За да създаде нов бог на ангараките?

— Предполагам, че иска точно това.

— Това не ми харесва. Ти ни освободи от Торак и аз нямам намерение да позволя на някакъв си негов заместник да се възкачи на трона в Мал Зет, нито в Мал Яска. Ангараките не се нуждаят от бог. Те имат мен. Кой е твоят кандидат?

— Не зная. Все още не са ми казали.

— Какво да правя с вас, Белгарион? — въздъхна Закат.

— Ще ни пуснеш да си вървим, за да можем да изпълним онова, за което сме дошли. Може би идеята за нов бог на ангараките не ти допада, но моят избор ще ти се стори далеч по-добър пред онзи, който биха направили Зандрамас, Урвон или Агачак.

— Агачак? Кой е Агачак?

— Йерархът от Раг Урга. Той също е в Малореа.

— Тогава ще се справя и с него. Но се страхувам, че въпреки всичко се налага да реша какво да правя с тебе.

— Казах ти какво да правиш с мен.

Върху устните на Закат се появи слаба усмивка.

— Не смятам, че предложението ти ми допада. Не мога да разчитам на твоя избор.

— Какво искаш да постигнеш? — попита го Белгарат.

— Ще възстановя реда в Малореа. Ако се наложи, ще избия до крак населението в цели области, за да го направя. Щом камъкът Сардион е онова нещо, което кара всички да се чувстват толкова развълнувани, смятам, че ще е най-добре, ако го намеря и го унищожа.

— Добре — рече Гарион и стана. — Ние ще тръгваме.

— О, не! — Гласът на Закат отново стана студен и заповеднически. — Вече не ти вярвам. Веднъж допуснах подобна грешка. Мога да елиминирам поне част от хората, опитващи се да открият Сардиона, като изпратя теб и приятелите ти в Мал Зет под строга охрана. След това ще имам възможност да съсредоточа усилията си в търсене на Сардиона.

— И къде точно ще започнеш да го търсиш? — попита безцеремонно Гарион. Бе решил, че разговорът е достигнал подходящото място да притиснат Закат, както беше предложил Белгарат. — Ти дори не знаеш какво търсиш и нямаш ни най-малка представа откъде да започнеш.

— Мнението ти не ме интересува, Белгарион.

— Това е твърде жалко. Понякога истината е болезнена, нали?

— А ти да не би да знаеш къде се намира Сардионът?

— Мога да разбера.

— Щом ти можеш, значи мога и аз. Сигурен съм, че ще ме упътиш.

— Не се и надявай.

— Ще станеш по-сговорчив, като започна да подлагам приятелите ти на страшни мъчения. Дори ще те накарам да гледаш.

— В такъв случай ще е по-добре да наемеш палач, чийто живот можеш да пожертваш с лека ръка. Още ли не си осъзнал на какво съм способен? Уви, през цялото време си мислех, че си интелигентен човек.

— Край, Белгарион! — изсъска Закат. — Ще тръгнете към Мал Зет веднага. За да съм сигурен, че ще се държите добре, ще заповядам да ви държат разделени един от друг. По този начин ще си осигуря достатъчно на брой заложници, ако решиш да направиш нещо необмислено. Това е всичко. Разговорът ни е приключен.

Белгарат вдигна ръка пред устата си и се изкашля. Тот кимна и наведе глава.