Дейвид Едингс - Магьосницата от Даршива

— Част от думите й — да, но със сигурност не всичко. Казах ти, че ние гледаме на света по особен начин. Пророците го възприемат коренно различно от нас. Никой, който не притежава тяхната дарба, не може да ги разбере докрай.

Закат впери поглед в пода.

— Внезапно се почувствах съвсем безпомощен — призна той. — И това чувство никак не ми харесва. Знаеш ли, много бързо ме свалиха от трона. Днес сутринта бях император на най-голямата нация на земята, а следобед ще се превърна в жалък скитник.

— Може и да ти хареса — подхвърли Силк.

— Млъкни, Келдар — скастри го Закат и отново погледна Поулгара. — Знаеш ли, забелязвам нещо много странно.

— Какво?

— Дори да не бях дал думата си, пак щях да отида в Кел. Усещам, че някаква сила ме тласка натам. Някой ме принуждава да вървя нататък — едно сляпо момиче с превръзка на очите. Момиче, което е почти дете.

— Човек може да бъде възнаграден — отвърна му вълшебницата.

— Например?

— Кой знае? Може би просто ще бъде щастлив.

Императорът се засмя иронично.

— Щастието никога не е било цел за мен, Поулгара. Никога.

— Въпреки това може да се наложи да го приемеш — усмихна се вълшебницата. — На нас не ни е позволено да избираме с какво да бъдем възнаградени, защото не можем да избираме задачите си. Тези решения вече са взети.

— Ти щастлива ли си?

— Да, всъщност наистина съм щастлива.

Той въздъхна.

— Защо въздишаш толкова дълбоко, Кал Закат?

Императорът вдигна ръка и разтвори палеца и показалеца си на малко повече от един пръст.

— Оставаше ми само още толкова, за да стана господар на целия свят.

— А защо искаш да бъдеш господар на целия свят?

Той сви рамене.

— Никой досега не е постигал такова нещо, а властта има своите добри страни.

— Сигурна съм, че ще откриеш други неща, които ще те накарат да се почувстваш удовлетворен. — Тя се усмихна и постави ръка на рамото му.

— Наред ли е всичко? Постигнахте ли съгласие? — попита Белгарат малореанеца.

— Нищо не е наред, Белгарат — отговори Закат. — Не и докато не легнем в гробовете си. Но ще дойда с вас в Кел.

— Тогава защо не пратиш да повикат Атеска? Ще трябва да му кажеш къде отиваш, за да може да прикрива тила ни. Никак не ми се нрави, когато някой ме дебне зад гърба. Урвон минал ли е вече Маган?

— Не знам. Днес излизал ли си навън да огледаш наоколо, Белгарат?

— Палатката се охранява, а войниците на Атеска не поощряват стремежа ни да се запознаем с местните забележителности.

— Мъглата е толкова гъста, че можеш да спокойно да стъпиш върху нея. Урвон може да е някъде съвсем близо.

Поулгара се изправи и отиде до входа на палатката. Един от войниците й каза нещо с рязък тон.

— Стига глупости! — отговори му тя, после няколко пъти пое дълбоко въздух, обърна се и каза: — Това е неестествено, татко. Миризмата на въздуха ме притеснява.

— Гролими ли?

— Да, така смятам. Вероятно някой от чандимите се опитва да прикрие армията на Урвон от патрулните кораби на Атеска. Сигурно ще минат реката без особени затруднения.

— Е, значи пътуването до Кел ще се превърне в истинско надбягване с коне.

— Ще поговоря с Атеска — рече Закат. — Може би той ще успее да ги забави. — Императорът погледна несигурно стария вълшебник. — Аз зная защо трябва да отида в Кел. Но ти защо ще ходиш там?

— Трябва да прочета Малореанските евангелия, за да открия къде се намира мястото, където трябва да отидем.

— Имаш предвид, че все още не знаеш?

— Да. Но зная как се казва. Непрекъснато го наричат мястото, което вече не съществува.

— Белгарат, това е безсмислица!

— Не съм го измислил аз, така че не обвинявай мен.

— Защо не ми спомена за това докато бяхме в Мал Зет? Имам копие от Евангелията в библиотеката си.

— Първо, не знаех за това, когато бяхме в Мал Зет. Научих го съвсем наскоро. Второ, твоето копие едва ли щеше да ми е от полза. Казаха ми, че всички евангелия са различни. Единственото, съдържащо пасажа, който ми е необходим, се намира в Кел.

— Това ми звучи твърде объркано.

— Прав си. Но с тези неща обикновено е така.

Закат отиде до пазачите, каза им нещо и се върна при вълшебника.

— Изпратих да извикат Атеска и Брадор — каза той и се усмихна малко печално. — Няма да се изненадам, ако и двамата възразят.

— Не им оставяй време за възражения — посъветва го Гарион.

— И двамата са мелцени, Гарион — подчерта Закат. — Мелцените протестират срещу всичко по навик. — Малореанецът се намръщи. — Като стана дума за това, вие защо ходихте до Мелцена? Тази страна не е ли малко встрани от пътя ви?